2013-07-20 14:29:00
Добър футбол се прави с много пари, но те не са гаранция за успеха. Сезон 1994/95 г. е странен – новобогаташи прахосват цяло състояние, за да видят отборите си шампиони и не успяват, докато далеч пред другите е тим, раздиран от перманентни финансови проблеми.
По онова време Левски чупи всички клубни рекорди. Печели юбилейната си 20-а титла с най-голямата разлика, деляща го някога от вечния му съперник ЦСКА – цели 33 точки. За първи път сините стават първи в 3 поредни сезона, подобряват висшето си постижение за най-много отбелязани голове – 84, допускат и едва 15 попадения във вратата си за 30 кръга. За първи път в А група шампионът печели 26 победи от 30 възможни, една от които е без прецедент за клуба в А група. И в крайна сметка тимът оформя актив от цели 79 точки, който и досега е рекорден в шампионатите, в които за победа се дават по 3 пункта.
Насреща си има един деморализиран съперник, страдащ от първата си криза на идентичността след демократичните промени. Петима треньори в рамките на един сезон докарват ЦСКА до петото място – на горещия стол се изреждат Божил Колев, Цветан Йончев, Спас Джевизов, Христо Андонов-Пелето и Цветан Атанасов.
И това не изглежда чак толкова зле на фона на факта, че след 7-ия кръг червените са предпоследни в класирането. Овладели властовите структури в БФС, пловдивските брокери са в стихията си. Броени месеци след световното в САЩ, в началото на октомври 1994 г. на вратата на Ботев застава героят на нацията Борислав Михайлов. Но впечатляващата им селекция бледнее пред 55-те милиона лева, извадени от неуспелия кандидат за шеф на БФС и ЦСКА Николай Гигов в стремежа му да направи столичния Локомотив неоспорим хегемон у нас. В първата година след "трансфера" си от Локо Пд Гигов подобрява клубния рекорд – привлича 18 играчи, кой от кой по-известен. Началото на първенството за тима му е вълшебно – 11 победи и само едно реми в първите 12 кръга и едва 6 допуснати гола. 13-ият се оказва фатален – 0:8 от Левски на 20 ноември 1994 г., което и досега е най-тежкото поражение в историята на червено-черните, а близо 13 години е и висше достижение за сините.
Преди това клубът, управляван от Томас Лафчис, се разправя безмилостно и с другите два конкурента за неговата титла – 6:1 срещу Ботев Пд е последвано и от рекордното 7:1 във вечното дерби с 4 гола на фамозния Наско Сираков. Информация, проявила се в спортен вестник, взривява привидното спокойствие на Герена – Левски дължи над 20 милиона лева на свои играчи и треньори. В "оня списък" дори не е включен играещият треньор на тима Сираков, който изригва, че с клубния бос имат мъжка договорка да получи между 80 000 и 100 000 долара плюс апартамент, а още не е видял и стотинка. Разривът по оста Сираков-Лафчис е необратим, а съвсем скоро Наско откликва на зова на "сирените" от Пловдив, които специално за него отварят БФС в събота сутринта, за да го картотекират. На другия ден, в който доскорошните му съотборници разнебитват мечтите на Гигов за титла, само на една тренировка с жълто-черните и при първия си допир с топката Сираков отново наказва ЦСКА при 4:3 в Пловдив.
Гостите завършват мача с 10 души след червения картон на Лъчо Танев. Вбесен от поредното отсъждане на Веско Богданов, той мимоходом подхвърля на рефера:
"Ще ти дам 1000 долара, ако се откажеш от съдийството".
Управата на Левски трескаво търси пари, а в нея са привлечени бъдещият собственик на ЦСКА Васил Божков и тв светилото Кеворк Кеворкян, който е готов с нова схема за издръжка на клуба. Противно на очакванията, Левски не се срива след раздялата с най-великия голмайстор в своята история, а скандалите се нижат един след друг. Ботевци естествено печелят битката за подписалия два договора (с тях и с Левски) Божидар Янков, а шефът на Апелативната комисия Александър Сталийски (иначе върл левскар) оправдава решението, погазващо всички футболни закони с… римското право.
Дори с Боби и Наско в състава си канарчетата въобще не успяват да стигнат до реален спор за титлата със сините, които триумфират три кръга преди края с нов успех над Локо Сф, този път само с 1:0. В този момент става ясно, че предводителят Георги Василев (името му фигурира в оня списък с неполучени 110 000 долара) напуска в посока кипърския Анортозис и оправдава решението си с локуми, че в България хората бързо си омръзвали.
С куриозни два автогола приключва участието в елита на горнооряховския Локомотив, продължило 8 поредни сезона. Изгнанието на тима в по-долните групи продължава вече почти 2 десетилетия. В последния кръг ЦСКА не играе за нищо при гостуването си на железничарите, които се нуждаят от победа, за да се спасят за сметка на Монтана. Срещата завършва 2:2, като и четирите попадения са дело на домакините. След един от автоголовете нападателят на червените Петър Михтарски настървено преследва по терена съдията Димо Момиров, за да го запише на негова сметка и така да стане голмайстор на сезона. Упорити слухове твърдят, че столичните играчи се хвърлят за 3000 марки премия от Монтана, която никога не взимат.
"Имах малшанса да отбележа втория автогол, който се оказа фатален за бъдещето на Локомотив – спомня си бранителят на тима Петър Колев. – В БФС ни бяха нарочили. Загубихме от Шумен, който беше директен наш противник за оставане. Сътворихме невъзможното, побеждавайки с 1:0 шампиона Левски. След мача се разигра страхотен екшън“. В тунела на стадиона бранителят на столичани Сашо Марков-Екшъна нацелва с кроше в брадата президента на горнооряховци Петър Христов, който се опитва да спаси съдията Атанас Узунов от гнева на помощник-треньора на гостите Георги Цветков.
"Преди решителния сблъсък с ЦСКА и ние чухме, че този мач е уреден, въпреки че ни бяха изолирали цяла седмица на лагер извън града, но минути преди началото му стана ясно, че ще се играе "на кръв", продължава защитникът.
"Не мога да ви опиша на какво огромно напрежение бяхме подложени. Мачът тръгна лошо за нас, Иван Милчев си вкара автогол. Справях се добре до фаталния миг. Направих опит да изчистя една топка и се получи такъв фалц, който няма хващане. 100 пъти да направя опит за нещо подобно, няма да се получи. След гола вече не знаех къде се намирам“. Озверялата публика едва не го линчува, той пък й отговаря с неприлични жестове.
Така свършва приказката за някогашния провинциален хит, от който за големия футбол тръгва Ивайло Йорданов. Тя обаче тепърва започва за абсолютните новаци през сезона Нефтохимик и Литекс, който тогава още се казва ЛЕКС по името на едноименната пирамида, създадена от бизнесмена Георги Аврамов. С бургазлии име в родния футбол започва да гради неизвестният млад специалист Димитър Димитров-Херо, който не се свени да тренира дори женския отбор на клуба, преди да извоюва доверието на ексцентричния клубен бос Христо Порточанов. Година по-късно предстои да видим и разцвета на еманацията на "мутренския футбол" от онези времена – кюстендилския Велбъжд, както и ефемерната поява на Оскар Цанков с неговия Раковски Русе.
Очаквайте: Как Кано и Наско развалиха 53-годишна бяла прокоба.