2013-07-26 13:49:00
Два български отбора продължиха напред в евротурнирите. Един отбор – най-романтичният в България, отпадна, но с достойнство. Най-народният, раздиран от мега вътрешни проблеми, отпадна първи, защото криената от медиите безпомощност не може да бъде скрита в директен мач.
А най-спрелият отбор, заради което още го псувам, нямаше доблестта просто да отстъпи мястото си джентълменски при цялата несъстоятелност, на "канарите", за които сега ще стискаме палци срещу Щутгарт. До тук не коментирах единствено най-крейзифоресткия тим, но всичко по реда си.
Да започнем с Левски
Отпаднаха от шестия в Казахстан, докато Ботев обясняваше на първенеца им как да вади пет парцала от полувреме, изкарано в тренировъчно темпо.
Чия е вината ли? В никакъв случай няма да обвиня ръководството. Те се лашкат между липсата на пари за стадион и медийното покритие на това, колко всичко им е точно.
Тодор Батков има качествата да бъде политик и не би допуснал да му се човърка в двора. В никакъв случай не трябва да се обвиняват и играчите. Не, те не си могат толкова. Но има нещо гнило в Левски, което им пречи да развият потенциала си. Феновете бойкотират. А с това наистина не помагат на любимия си отбор. Имат същите проблеми, които има и при ЦСКА – подкупни треньори на детско-юношеска школа, при което се загробват таланти. Безумно високи заплати на съмнително качествени играчи. Огромни политико-икономически грешки относно строеж на нов стадион.
Отпадането им от Иртиш беше сърдечно чакано от цесекарите, но и логично за прагматично разсъждаващите левскари при вида на играта на своя отбор.
Жалко! Българският футбол не успя да спечели евроточки от една от емблемите си.
И понеже заговорих за емблеми – да обърнем внимание на ЦСКА
С неадекватни собственици, купени от още по-неадекватен бивш политик, с висяща 9-годишна присъда.
Направиха равен с Локо Пловдив, че дори изпуснаха ЖП-ейците от Пловдив с, както каза Стойчо, четирима титуляри, които не е виждал да играят. Браво на ЦСКА, че с отбор на сляпо натискаше неудобните по традиция пловдивчани.
НО питам: "Къде беше моралът?!" Къде беше моралът през този месец и нещо, когато не знаехте, че ще съществувате? Защо трябваше Боби Михайлов да го оставяте да се пъне пред УЕФА едва-едва да допуска Ботев до Лига Европа, защото седите и осирате мястото?
Каквито и да сме по клубни пристрастия, първо сме българи и трябваше заради цялото си европейско достойнство ЦСКА не да се офлянква дали ще играе в Европа, ами горещо да моли Ботев да заеме мястото им, за да не загуби българският футбол.
Мога да си позволя да задам този нахален въпрос, защото всички, обичащи ЦСКА бяха готови да отстъпят мястото си на "канарите", защото сериозният им проблем беше ще ги бъде ли или не, а не някаква си Европа, за която така или иначе не им се мислеше при разпадащ се отбор.
Нищо, че астанските казахи писаха, че разни "червени" щели да се бият с ботевисти, защото им заели мястото.
Не е вярно.
Доколкото съм си общувал с ЦСКА-ри през онази драма, всички казваха: "Знаем, че сме бита карта. Дано само не прецакаме Ботев за евротурнирите". Не, защото е Ботев. Защото ставаше въпрос за българско представяне. А на всеки "армеец" беше ясно, че няма да го бъде в Европа.
Но преди да стигнем до Ботев искам да отделя внимание на Берое
Ей, Богу, колко са ми симпатични зелените от Зара. Невероятно красив град, невероятно красиви жени, невероятно точни хора. И невероятно сплотени около любимия отбор.
На тази Зара винаги съм и откривал един-единствен проблем – нямат естествен локален враг. Затова и прекрасната им агитка доста често остава встрани от нещата.
Казано на фенски: лесно е да ходиш с шалче на любимия си отбор и да си мега гъзар, когато знаеш, че зад ъгъла не те дебне една бригада от другия отбор, която да ти смени цвета, за дето си много отворен.
Но пък може би и това е чара на Берое. Момчетата на Хубчев се пренавиха пред цяла Стара Загора. Не заслужаваха да паднат така от Апоел.
В първия мач чаках да вкарат гол, за да ги чуя всички тези хора как ще се израдват. Вярвах дори, че ще обърнат. Е, малшанс. Но пък за сметка на това равен в Израел.
Браво, мъже! Наистина всичко е Берое. Другия път бъдете абстрахирани, а така както играете – другият път в Европа ще е точно догодина.
И да стигнем до "правилния футбол"
Много ми става смешно, когато след като думнаха Астана Сашо Александров обясняваше, че второто полувреме са заиграли "правилен футбол". Правилният футбол на Мъри ми звучи като пакетното придвижване на Иван Вуцов.
Но факт, на Ботев им връзва. И бият. За радост на красивите "канари". За радост на една от най-преданите публики.
И за мой яд, защото нито Локо, нито Ботев от Пловдив заслужават, при тези привърженици, да играят на морето. Те трябва да играят "на Майната си"- в Пловдив – там откъдето са, за да кипи цял град и за да създадат тази атмосфера, която очарова не само български фенове, а цял свят. Или както самите пловдивчани я наричат – "бразилска атмосфера".
Отплеснах се. Ботев пак биха. И пак второто полувреме. И дано вгорчат живота на Щутгарт. Не, не просто да го вгорчат. Нека продължат!
И достигам до най-големият си резерв – Лудоселец
Пардон, Лудогорец. Извинявам се на разградските фенове. И на красивите им фенки.
Ох, всичко са направили да изглежда като агитка. Имат си момичешка фракция (с много красиви фенки, трябва да отбележа) имат си ултраси, които са откраднали основните мелодии на големите български агитки. Почти като агитка.
Но … Разград, брат.
Не е ЦСКА, да изпотрошиш БФС (къде от хулиганство, къде от каквото си мислиш) или да блокираш "България" пред "Титан", защото унищожават любовта на живота ти. Не е Левски, да забраниш на феновете да гледат отбора, за да сложиш очите на Гунди и Апостола, които казват какво значи емблемата.
Не е и Ботев, който мина през чистилището "В" група с по 3 000 минимум на гостуване на стадиони, които събират 500 местни максимум и то на събор. Не е Локо (Пловдив), чийто фенове ще изорат тревата, но ще бъдат зад отбора си, без значение кой на техен гръб опитва политическите си напъни.
Лудогорец не е и Берое, което има любовта на един цял град и я има безрезервно. Простете, че не изброявам останалите стойностни отбори.
Лудогорец, за всички български фенове беше просто Крейзи Фрест и въпреки, че имаше огромни съмнения относно спечелването на титлите-бяха симпатични на всички.
Защото това е еднодневка.
Гледах внимателно реванша им със Слован. Казвам внимателно, защото докато гостуваха се обзаложих, че ония ми ти тъпаци няма до наказателното да стигнат.
Е, Крейзи ни оставиха да ги гледаме до реванш. Зарадваха ни с красивите си фенки. Зарадваха ни и с трите гола. Но ни разочароваха с нещо друго.
Не мен – нас, българските фенове. Разочароваха ни с Боби Михайлов. Този Боби Михайлов, който не беше на "Герена", за да връчи евентуално купата на пистата, която чакаше Левски на 25 май.
Не беше и в Монтана по същото време, докато Лудогорец (и нещото, за което не ги уважавам като отбор) се радваха на втория си шампионски трофей, прегърнати от една възпълна леля, която на всеки български фен, ходещ по стадиони, прилича по-скоро на счетоводителка на Домусчиев, отколкото на фенка.
Крейзи. Тази вечер критиките са ми единствено към вас. Радвам се, че бихте и успех напред.
И чисто обективно ви казвам – това беше. Партизаните са слаби на евромачове, но духът при вас го няма. Но все пак ще е интересно да видим стадиона пълен с черно-бели белградски изроди, срещу шепа учещи се да бъдат ултраси.
Нека завърша така. Счупихме тъпата прокоба да не минаваме нивата на евротурнирите.
Нека пробваме да стискаме палци нашите момчета да продължат и нека догодина да се бъзикаме един друг, затова че любимите отбори отпадат поне в групите на ШЛ или Лига Европа.
Все пак Любо успя с националите. Нека го направим и на клубно ниво.
Владимир Ветов/sportni.bg