2014-03-25 19:19:00
Най-важно е, че съм опитал, че съм направил всичко, което е по силите ми, обясни 14-годишният Христо Ваташки в шоуто "Големите надежди" по "Нова телевизия". После тийнейджърът отпадна, но си обеща да продължи да пее, въпреки че често пречи на родителите си да гледат поредния сериал.
Деветгодишната Крисия, победителката в конкурса на Слави Трифонов за партньорка на Г-н Андреев, се изправи пред 40-хилядната публика на стадион "Васил Левски" преди мача на Лудогорец срещу Валенсия и изпя химна. Без грам притеснение, със самочувствие и с увереност на истински професионалист.
Това са два примера от последните дни за талантливи деца, превръщащи се в звезди. Всички говорят за тях, а те работят здраво от сутрин до вечер.
Не ги ли експлоатират продуценти и родители в името на рейтинга и славата? Общественото мнение е разделено. Едни се умиляват пред таланта на децата и им се радват. Други сипят огън и жупел в социалните мрежи, сезират Съвета за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето. Мнението на психолозите също е противоречиво. Те са съгласни, че всеки талант трябва да получи подкрепа и да бъде развиван. В същото време предупреждават, че прекалената родителска амбиция е опасна и може да доведе до необратими последици.
Всъщност това са два съвсем различни проблема. Едният е дали детските тв конкурси, превърнати във вечерно шоу, не нарушават законите. Там отговорът на институциите е, че формално нарушение няма. Вторият въпрос е за личната отговорност на родителите. Каквото и да казва законът, дали е разумно да подложиш детето си на напрежението да се готви няколко дни, да се бори за победа пред стотици хиляди зрители и по-вероятно да загуби, отколкото да спечели (в крайна сметка победителят е един, а състезателите са много). Не е ли това разрушително за детската психика?
Явно и продуцентите си дават сметка, че стъпват по плаващи пясъци. Когато Слави Трифонов трябваше да обяви името на победителката в конкурса си, надълго и нашироко обясни на трите невръстни момиченца, че всяко от тях вече е спечелило, че втората и третата не трябва да плачат, а да поздравят първата.
Магърдич Халваджиян пък избра 60 деца за "Големите надежда", та да не трябва невръстните певци да излизат на сцена всяка седмица. Призна, че най-големите му опасения са как ще се справи с родителите, защото на кастингите се нагледал на невероятни страхотии.
Състезанието е част от живота и децата са подложени на него още от първото бебешко сбиване за лопатка в пясъчника, от първата игра на въпроси и отговори в детската градина. Важно е от ранна възраст да се възпитава умението да се бориш, да печелиш и да понасяш правилно както победата, така и загубата. А конкурсите са част от това, като показват резултата от усилията и психологическата готовност да се работи под стрес.
Какво ще се случи с едно дете, което има талант, но той не се развива от ранна възраст, а се чака, та да не би натоварването да му дойде в повече? Категорично подкрепям конкурсите, те дават повече, отколкото вземат, казва пред "Всичко за семейството" музикалната педагожка Аделина Колева. Нейни възпитаници са Богомил и Ана-Мария, най-малките в двата сезона на "X Factor", заради които бе направен компромис с правилата. Четирима нейни ученици участват и в "Големите надежди". На конкурсите децата виждат докъде са стигнали, върху какво трябва да работят. А и да се учат да губят е полезно не само за бъдещата им кариера, но и за живота въобще, смята Колева. Тя обаче е категорично против телевизионните формати с деца. Най-напред защото целите са повече комерсиални, отколкото професионални. Според нея е абсолютно неправилно публиката да решава кой е по-добър, защото не разбира достатъчно, а се води от външни фактори. Проблем са и журитата, в които невинаги влизат най-подходящите хора. От наблюдения над своите възпитаници, участвали в различни формати, тя се е убедила колко зле им се отразяват. Често губят мотивация, вяра в силите си, дори се отказват въобще да се занимават с музика. В същото време телевизията изземва интереса от конкурсите, където са истинските професионални сблъсъци.
Подобно е мнението и на арт компания "Нови звезди". Форматът на Слави Трифонов съвпаднал с успеха на техни деца на международен конкурс в Москва, но медиите подминали първите им места, съсредоточени върху телевизионната надпревара. Ние не само осигуряваме възможност за изява на нашите малки звезди, но и ги учим на родолюбие, на борбеност, на толерантност, казват от компанията.
Струпването на музикални формати разбуни духовете около тях. Но нима не е по-малко полемичен въпросът дали деца на 4-5 години да тренират активно гимнастика, тенис или ски и да се състезават? Дали неукрепналата им психика няма да се срине, ако от малки тръгнат по математически олимпиади и не успеят да си решат задачите? Вярно, че не е същото като да загубиш пред 1 милион зрители, но пак си е напрежение.
В крайна сметка общовалидни рецепти надали могат да се дадат. Конкретната преценка е отговорност на родителите и педагозите, които най-добре познават детето. Но е ясно, че не може талант да се остави да дреме, защото после ще бъде късно да се буди.
Специалистът предупреждава
Прекомерната родителска амбиция е вид насилие
Антоанета Димчева, психолог
Прекалената амбиция на възрастните е заплаха за психиката на детето. За съжаление това е твърде често срещано явление. Много често неудовлетвореността на родителя в някоя област от живота или непостигнати от него цели от детството и младостта неусетно се прехвърлят върху детето. Голямата драма е, че детето може да няма тези умения или желания. Тогава това родителското изискване се превръща в насилие.
Преди да се определят целите на детето, трябва да се видят възможностите му. Ако те не отговарят на желанията на родителите, това не трябва да води до трагедия или до разочарования. Всяко дете има своя сила и интерес в някоя област – просто трябва да се открие. Вместо желания математик детето може да се окаже страхотен спортист. Не отричам настойчивостта на родителите, но ако тя премине в насилие, е пагубно. Детето става агресивно, може да стигне до омраза към родителите си, които то възприема като насилници и започва да се разколебава в тяхната любов. Включва всички съпротиви, когато е принудено да прави нещо само заради амбициите на възрастните. Родителите трябва да осигуряват възможности детето им да се развива, но първо да открият къде му е силата, къде ще се чувства удовлетворено, оценено, успешно. Така то ще споделя радостите си със семейството и ще расте самоуверено.
Дори и да няма някакви умения, недопустимо е да получава обиди от родителите си, че не се справя, че се срамуват от него.
Умно или не, талантливо или не, това е вашето дете – обичайте го и го приемете безрезервно. То ще ви се отблагодари, като след време видите в него пълноценна личност, която ви уважава и ви е благодарна за обичта. Тази личност може да е готвач, професор по физика, детска учителка, но най-важното е да е вашето щастливо дете.
Много разумно трябва да се държат родителите и в случаите, когато имат дете с изявен талант. Защото тогава започват участията по олимпиади, конкурси, състезания. Те са опасни, ако са натоварени с големи очаквания и страхове от провал. В същото време са полезни, защото приучват детето на режим, различен от ежедневния. Учат го на концентрация, точност при излагане на информацията, умения за разпределяне на времето. Но ако центърът се измести от положителните страни и се превърне във фиксация към успеха и безгрешното представяне, става проблем за детето. Често се срещат случаи, в които то показва високо ниво на знания в обичайна среда, а под стрес не успява да се представи добре.
Възможно е това да е свързано с усещането за повишеното очакване на родителите, сравняването с успехите на по-голям брат или сестра, очакванията на учителя, който не допуска провал. Тежестта от всичко това понякога може да е предпоставка за формиране на неувереност, която ако стане устойчива, може да прерасне в комплекси.
И провалът, и успехът, ако са в дози, които са непосилни за детето, може да са вредни. Здравословно е да има и от едното, и от другото. Ясно е, че щом има успех, има и неуспех. С подкрепата на родителите детето трябва да се научи да приема и двете, без това да повлияе на функционирането му като личност.
Пепа Йорданова, материалът е публикуван във в. "Всичко за семейството" и viasport.bg