2011-05-07 08:21:00
Все повече мислим за финала за купата с ЦСКА, признава Емил Велев
Облаците над главата на Емил Велев – Кокала се сгъстяват. Славия загуби четири мача поред в Агрупа. Остават още пет плюс финала за купата срещу ЦСКА. Какво се случва на Овча купел? След загубата от Черно море Кокала даде интервю за "7дни спорт".
– Г-н Велев, направо ще ви питам – да не би Славия да продава мачове? Цяла пролет на когото му трябваха точки, си ги взе. Кажете честно какво се случва?
– Браво, и това доживях да чуя. Всичко друго може да се случи, но точно това -не. Вие как си представяте да изляза пред отбора и да кажа – момчета, този мач го даваме. Няма как да стане, не и при мен.
– Добре, но отборът пада, хората псуват…
– Кой псува? Двама-трима са. И аз мога да отида там, където работят, и да ги псувам. Това какво променя? Публиката на Славия е културна и възпитана, тя подкрепя отбора си. За съжаление обаче хората са прави да недоволстват. Четирите поредни загуби са пълна трагедия. Специално за последния мач с Черно море мога да кажа, че не заслужавахме да загубим. Не търся оправдания, надявам се в оставащите пет мача да спечелим колкото се може повече точки.
– Добре де, ама как така стана, че през есента бихте ЦСКА и без малко да биете и Левски, а сега губите от доста по-слаби отбори?
– И аз не знам, отдавам го на това, че през зимата ни напуснаха доста футболисти. Взехме нови, но очевидно още не са се сработили както трябва с отбора. Това, разбира се, не е оправдание, но го казвам като една от причините. За мен по-лошото е това, че в доста мачове не показваме характер и манталитет.
– Майкъла казва, че на Локо Сф манталитетът свършва на Централна гара, а на Славия – до Руски паметник?
– Аз не искам да коментирам кой какво е казал. Но е факт, че не играем във всички мачове както можем. Ето – стигнахме финал за купата, през есента имахме добри резултати с ЦСКА и Левски. Тази пролет бихме Левски в контролен мач, направихме равен на Локо Пловдив на Лаута, спечелихме два тежки мача за купата. Няма двубой, в който да сме играли затворено. Моите отбори винаги са се стремели да играят нападателен футбол. Но ето например срещу Черноморец и Черно море получихме по един гол, след което съперникът се затвори и почна да играе грубо. В последния мач съдията спести поне един червен картон на варненци. Главната вина обаче си е в нас.
– Срам ли ви е, вас и играчите, от тези загуби?
– Много ясно, че се срамувам. Във футбола трябва да знаеш да губиш, но не и по този начин. Не вярвам и на футболистите да им е безразлично. В съблекалнята видях какво пише на лицата им, в никакъв случай не изглеждаха щастливи. В крайна сметка това е тяхната професия и трябва да побеждават, а не да падат.
– Да няма бойкот срещу вас? Често пъти тарторите взимат треньора на мушка и насъскват останалите срещу него.
– Не, едва ли. Държа се нормално с футболистите. Освен това давам шанс на всички да играят. Погледнете статистиката и ще се уверите в това. Според мен проблемът донякъде е и психологически. Дойде от това, че спечелихме двата мача за купата след 120 минути игра. Вероятно след всяка от тези две победи е спадала мотивацията на играчите за мачовете от А група. Почнали са да мислят само за финала с ЦСКА. А това на мен хич не ми харесва, дотогава има още 20 дни и съвсем други мачове, които първо трябва да спечелим.
– Очевидно ще ви се наложи. През март ходих на онзи мач, когато Миньор победи Славия с 2:1 на Овча купел. Тогава перничани бяха изпадащи, сега опитват да ви задминават в класирането?
– Не са ни задминали, с равни точки сме, балансът от преките двубои е еднакъв, имаме по-добра голова разлика. И като говорим за класирането, защо не погледнете каква е головата разлика на Славия? Аз ще ви я кажа – 33 вкарани, 31 допуснати. Положителна е, само още шест отбора в А група имат положителен баланс. Нека не гледаме само лошото, а и да споменем положителните неща.
– Така е, вкарвате голове. Но пък някои от най-важните играчи на Славия се излагат. Имам предвид например Даниел Пеев – кадърно момче, а се влачи като народна песен по игрището тази пролет?
– Той напоследък взе да се стяга, ако трябва да бъдем обективни. Но е вярно, че лидерите в Славия трябва да дават много повече. Георги Христов също спря да вкарва голове. И късмет нямаме. Срещу Черноморец например Виктор Генев от няколко метра уцели гредата, вместо да вкара гол.
– Според мен, ако Генев го сложите там и му кажете да я удари, няма да уцели.
– Няма, ще вкара гол. Но това е лошият късмет.
– Имате двама в нападение, които са на общо 70 години. Това ли е подмладяването в Славия?
– Е, тук не сте прав. Почвам да изброявам: вратарят Кунчев е на 19 години, Дениран е на 22, Генев е на 22, Басо е на 23, Филипов е на 22. Имаме и такива, които дори нямат 20. Васев е на 18, Спас Георгиев и Иван Иванов също са на тази възраст, Предев е на 17. Всички те тренират с мъжкия тим и играят кой повече, кой по-малко. Това са неща, които е важно да се отбележат.
– Имате си и един, дето му казват Меси, ама май само се е отъркал в оригинала?
– Това е Радослав Димитров, той е на 22 години. Младо момче, даваме му шанс за изява. Над 30 са само трима – Илия Илиев, Николай Божов и Мартин Кушев. Останалите са млади. Такава ни е договорката с президента на Славия г-н Стефанов, да се налагат млади футболисти.
– Затова ли не купувате скъпи звезди?
– Да, ние сме се разбрали, че бюджетът за селекция не може да се раздува. Криза е и се налага рационално харчене на средствата.
– Остават още пет мача и финалът за купата сигурно за тях това ще е последният шанс да се докажат?
– Кой как се е представил, ще смятаме накрая. Сега нищо не мога да кажа освен това, че се надявам Славия да завърши шампионата по най-добрия начин.
– Аз ако съм на вас, ще ги скъсам от глоби. Съгласен ли сте, че не може така да се живурка на гърба на футбола и на Славия?
– Не може наистина. Но глоби има. И целият отбор е бил глобяван, и отделни футболисти са били санкционирани, когато не са изпълнявали спортно-техническите указания.
– Последно да ви питам – сигурен ли сте в оставането си в Славия. Резултатите се влошават, а това винаги води до недоверие в треньора?
– Вижте, аз каквото мога, правя. За мен е важно да си свърша работата по възможно най-добрия начин. Оттам нататък си има ръководство, хора с глави на раменете, те преценяват. Нашата професия е такава, че си ходиш с оставката в джоба. Нито ще ми е за първи път, нито за последен. Те от Левски ме изгониха, след като станахме шампиони и почнахме в квалификациите за Шампионската с две победи с общ резултат 9:0, така че съм видял всичко.