2020-02-01 13:08:00
Георги Атанасов/Тема Спорт
Фактът, че ЦСКА вече 5 часа няма гол в контролите, не е случаен. Отборът не само не успява да преодолее съперниците, но и не създава кой знае колко чисти положения. Очевидно е, че организацията в действията и реализацията не са на необходимото ниво. Това не подлежи на спорове. Причини могат да се изтъкнат всякакви – обективни, субективни, персонални, моментни, но е факт, че ЦСКА изпитва изключителен голов дефицит.
На какво се дължи този дефицит, е въпрос без еднозначен отговор, поне засега. Напълно необясними са резките амплитуди в представянето на отбора. За пример можем да вземем двубоя с японците от Шонан. През първото полувреме ЦСКА стоеше съвсем прилично на терена. Владееше топката, пресираше, комбинираше, държеше инициативата. Изглеждаше като отбор със самочувствие и облик. Оттам след почивката изведнъж настъпи драстичен срив. Червените заприличаха на уплашен, неопитен, объркан тим, без никаква идея на терена. Това е трудно за обяснение, при положение че не може да се каже, че са липсвали чак толкова много основни играчи. Да, Тиаго, Малинов и Пинто не взеха участие, но в крайна сметка заместниците Антов и Бикел са смятани за равностойни такива.
Срещу Чонбук сценарият от второто полувреме на мача с Шонан се повтори. ЦСКА пак беше с разцентрована халфова линия, имаше епизодични и разхвърлени действия в атака, липсваше нападателна мощ, връзките между отбора бяха разпокъсани. С две думи – непривлекателна картина. Дори може да стигнем дотам и да кажем, че представянето срещу Чонбук беше най-слабото в офанзивен план спрямо това в предходните срещи. Срещу корейците изобщо нямаше поводи за оптимизъм. Да, ЦСКА не допусна гол и положения, но това не може да е повод за гордост в клуб от този ранг.
Няколко думи и за новото попълнение Стефано Белтраме. Привличането му изглежда като нелош ход. Имам смътни спомени от началото на кариерата му, когато беше смятан за перспективен играч в широкия спектър на Ювентус. В Холандия е играл за скромни втородивизионни отбори, но пък има солидно представяне. При Белтраме по-скоро можем да говорим за надежди, отколкото за впечатления. Все още не сме го видели в игра. Като визитка изглежда добре, школовката му е налице, възрастта му е прекрасна. Друг е въпросът дали ще остави следа в ЦСКА. На италианците не им върви на "Армията", но аз предпочитам да не се водя по такива мними тенденции. Да, Белтраме е сменил доста отбори, но пък и Албентоса доста беше пообикалял, а пасна като дялан камък. Така че визитките, биографиите и предишните обстоятелства не са меродавни.
Ако приемем, че с наличието на Белтраме и Тиаго креативният сектор в ЦСКА е уплътнен с алтернативи, то проблем остава ситуацията с фланговите нападатели.
Там има очевидна липса на мощно присъствие, каквото бе Десподов. По отношение на Евандро пък би могло да се спори дали не е по-скоро централен, отколкото флангови нападател. Ситуацията е такава, че на хартия има доста опции за двете крила, но… Отабор и Кери са длъжници. Енрике не е ясно в какво състояние е след дълго отсъствие. На него ще му трябва време, докато навлезе във форма. Давидов си остава енигма. Джеси е с доста спорна величина. Ниската резултатност на ЦСКА в атака при всички положения се дължи в немалка степен на неработещите флангове. А помним, че най-силните мачове в последните години бяха благодарение на изявите на крила като Десподов и Енрике в добрите му моменти.
С това обаче не се изчерпват проблемите в ЦСКА. В генерален план липсва идеята, комуникацията между играчите, геометрията в действията. Топката не се движи по смислена траектория, а някак хаотично се подхвърля насам-натам. ЦСКА няма почерк, а липсва и енергията в отбора. Няма фигура като Каранга, който да запали искрата в останалите. ЦСКА играе сякаш без емоция, по учебник или дори по задължение. На футболистите в отбора им липсва онова, което прави спортистите победители.
–
Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube