Не, футболът не е художествена гимнастика!

2014-11-20 14:47:00

Футболът не е художествена гимнастика. Боксът също. Не харесвам спортове като художествената гимнастика. Не защото не обичам да гледам красиви жени и изящните им движения, а защото има много несправедливост в оценките.

Несправедливост, която се компенсира с много труд. Нещо, което футболистите, да ме извиняват, но не полагат. С бокса е друго. Няма как да излезеш на този ринг, срещу този съперник, ако не си се потрудил. Но толкова с бокса – пенкилерите коментират на други места, а аз от този спорт не разбирам.

Да се върнем на връзката художествена гимнастика и футбол. Ако отметнем, че в миналото престижно беше не да се нацвъкаш с татуировки и да забиеш първата кифла в чалготеката, а да си добър футболист и да ухажваш гимнастичка, нещата приключват дотук.

Спортно-техническите анализи ги оставяме за капацитети като Димитър Пенев и Илияна Раева. Аз обаче се сетих за една случка, разиграла се в телевизионен ефир преди много години.

В телевизионно студио са Нешка Робева и Иван Вуцов. В средата на 80-те сме, вероятно става дума за "Всяка неделя" и Кеворкян. Нешка е диктатор, който не дава на момичетата да ядат и ги спуква от тренировки, срещу което си е завоювала легендарното и непреходно "Треньорката на златните момичета". При това в условия, далеч по-тежки от политическа гледна точка отколкото сега.

До нея е бъдещият сив кардинал на родния футбол, треньорът на националния отбор. Говорят си за предизвикателствата на професията.

И в един момент Вуцов споделя как тренирали заучено положение, но като го приложили на мача… "станахме за смях".

Отговорът на Нешка ли?

"Ами малко сте го тренирали…"

Малко странно е човек като Борислав Михайлов, който е женен за бивша гимнастичка, да не знае какво значи труд в залата. Само онова красиво изпълнение с хвърлянето на бухалките и хващането им зад гърба на ден се е повтаряло по над 300 пъти.

Леко лирическо отклонение с поглед зад Голямата локва. Една от баскетболните легенди Пийт Маравич имал задача от баща си да вкара 200 пъти от наказателен удар всяка вечер в коша в задния двор на къщата. Бъдещата звезда вкарвал 199 и пропускал нарочно, за да остане повече на игрището. Тренирал в буря или пък в 2 през нощта. Някъде в това време на денонощието онзиден Попето е разтварял в уиски третия ауилин…

Футболът не е художествена гимнастика, вярно е. Тук разпределението талант-труд не малко повече в полза на таланта. Ама малката подробност е, че трябва да го имаш…

Вашият коментар