2014-12-21 19:35:00
Само преди дни Ивайло Стоянов бе избран за Съдия номер едно у нас за 2014-а. 33-годишният рефер продължи развитието си във възходяща линия и това не остана незабелязано. Призът му е заслужен, защото той показа сериозно израстване и даде индикации, че през следващите години заедно с Цветан Кръстев и Георги Кабаков ще бъде водещият съдия в България. Тези тримата стояха далеч от мръсотиите в съдийството през годината. И това няма как да не бъде забелязано и отчетено.
Краят на годината е добър повод да направим една по-сериозна равносметка на това, което стои зад наградите. Въпреки че не бе сред подгласниците на Сватбата, добри думи за работата си на терена заслужава и Георги Кабаков. Най-младият рефер от водещите ни съдии – 28 години показа, че когато човек иска и има качества – може да бъде на високо ниво.
Той и Стоянов очевидно са се откъснали от зависимостите и вредните навици. Те проявиха разум и пресякоха някои опити, като особено Кабаков тръгна по изцяло нова линия на позитивно развитие, нещо, което не се забелязваше при него в предходни сезони. Да видим докога ще устоят и ще пазят честта си, така, както го правеха през 2014-а. Това е предизвикателството пред тях. Ако продължат да стоят настрана от лошо обкръжение ги чака и добра международна кариера. Пловдивчанинът Кабаков получава все повече наряди от УЕФА, което е поредното доказателство за възхода му. Същото важи и за Сватбата.
Георги Йорданов пък все така си е константна величина и за поредна година затвърди добрите впечатления. Той вече има нужния опит и показа, че на него може да се разчита в заплетени ситуации. Очевиден е стремежът му да поддържа високо ниво и да стои далеч от мръсотиите. Към тях тримата можем да прибавим и Цветан Кръстев, който също изпраща добра година.
Хубавите неща в бг съдийството обаче свършват някъде тук.
На другия полюс бе представянето през есента на опитните Николай Йорданов (39 г.) и Станислав Тодоров (38 г.). Съвсем логично и заслужено двамата не бяха в призовата тройка за Съдия на годината, нищо че Тодоров бе двукратен победител през 2011 и 2012-а, а Николай Йорданов през 2009-а.
За слабото им представяне говорят и европейските им наряди, които са все по-малко и на все по-незначителни мачове. Николай Йорданов имаше само два тази есен на фона на шестте през 2013 година. Реферът от Шумен пък стигна само до едно назначение, което е повече от отчетливо отстъпление на фона на това, че през 2012-а свири мач от групите на Шампионската лига. Но това, разбира се, не е случайно и е ясна проекция на представянето му.
В УЕФА са наясно как се справят Тодоров и Николай Йорданов в А група и неслучайно доверието към тях става все по-ниско. Тези двамата отдавна имаше основания да бъдат извадени от съдийството в А група, подобно на Калин Людмилов заради куп големи гафове. Линията, която следват става все по-отчетлива.
Сериозно се набива на очи факта, че Николай Йорданов, който в последно време е един от най-наказваните съдии – има само 6 срещи за първенство през есента, а е свирил цели 4 мача на Лудогорец от лятото насам, включително финала за Суперкупата с Ботев 3:1. В него пловдивчани имаха сериозни претенции към отсъжданията му и най-вече за скандалното изгонване на Алекс Колев, което реално предреши сблъсъка. След този двубой правата на Йорданов бяха спрени, но това на попречи на СК, след малка почивка, да му даде още два мача на шампионите – с Черно море в Разград (2:0), нищо че бе свирил по-рано и мача на "Тича" – 0:0, и с Берое в Стара Загора (0:4).
Той бе замесен и в най-големия скандал през есента. Йорданов бе назначен за съдия и на ЦСКА – Лудогорец (1:1), но след бурен протест от страна на червените се стигна до жребий, в който той все пак участва заедно с Таско Тасков и Георги Йорданов. Шефът на съдиите Никола Джугански пък хвърли оставка, която обаче не бе приета от Боби Михайлов.
Интересно е защо двубоят между първия и втория на "Армията" не бе поверен например на някой измежду Ивайло Стоянов или Георги Кабаков. Мачът между тези отбори в Разград пък бе даден на Станислав Ставров.
За разлика от Николай Йорданов Цветан Кръстев за втори пореден сезон не получава наряд за мач на Лудогорец, което е, меко казано, странно на фона на прогреса на този рефер.
Александър Костадинов през тази есен свири едва два мача в А група и един за купата. За сравнение през миналата кампания реферът ръководи 9 двубоя. Някак съвсем случайно този съдия, за който Стойне Манолов каза любопитни неща, бе пратен на Марек – ЦСКА и още по случайно подмина две дузпи за червените.
Георги Димитров, който през миналия сезон записа 10 двубоя, през тази есен е само с два.
Да, странни неща ставаха в бг съдийството през първия дял. Но както се казва, кучетата си лаят, керванът си върви, защото така им изнася на някои.
Годината бе белязана и от края на кариерите на няколко знакови съдии. Христи Ристосков предаде свирката след над 150 мача в А група. Тъчреферът Николай Ангелов също няма да го виждаме повече на терените, след като направи 45 години. Двубоят ЦСКА – Черно море (3:1) преди седмица му бе последният. Ангелов безспорно е един от най-можещите помощници, дълги години част от бригадата на Антон Генов заедно с Никола Джугански.
Друг именит и опитен асистент-арбитър от елитната група Цветан Трифонов, също сложи край на кариерата си с двубоя Локомотив Пловдив – Локомотив София (0:4). Легендарният рефер от близкото минало Любе Спасов пък приключи кариерата си като наблюдател.
Така бг съдийството изпраща поредната си противоречива година. Да, може би малко по-добра от предишната, но отново забулена в потайности и белязана от не малко скандали.
Лесно може да се прогнозира, че рефери като Станислав Тодоров, Николай Йорданов и Таско Тасков ще продължат да слизат надолу, а Ивайло Стоянов, Кабаков и Цветан Кръстев имат всички предпоставки да затвърдят възхода си, стига да запазят доблестта, която показаха през 2014 година.