2020-02-02 14:07:00
Адам Епстайн/превод Тема Спорт
Свикнали сме да приемаме Супербоул за даденост. Мачът за титлата в НФЛ е най-голямото шоусъбитие в САЩ всяка година. Гледано е от повече американци, отколкото всяко друго, при това с огромна преднина. Рекламодателите харчат невиждани пари (5,6 милиона за 30 секунди тази година). Някои от най-известните музиканти биват привилегировани, без заплащане, да изпълнят хитовете си на полувремето. Говори се, че може да направят неделята по време на Супербоул като национален празник… Цялото това нещо е огромно, наистина гигантско. И е така вече десетилетия.
Двубоят от миналата година е гледан от близо 100 милиона американци. Това всъщност е леко отстъпление от рекорда през 2015-а, когато 114 милиона са били пред телевизионните екрани. Най-голямата аудитория на една конкретна телевизия в историята (кацането на "Аполо" 11 на Луната през 1969-а събира повече, но е излъчвано едновременно по няколко канала). През 2018-а 70 процента от домовете в САЩ са наблюдавали финала, което е скок спрямо 10 години по-рано (61%). Статистиката сочи, че Супербоул не е падал под аудитория от 61 процента! Рекордът се държи от 1976-а, когато пазарният дял е 78%. Но как стана така, че Супербоул се превърна в това, което е в момента? Как стана такъв феномен?
Съвпадение с прогреса на телевизиите
През 1955-а само половината от домакинствата в САЩ разполагат с телевизори. С течение на времето колкото по-популярни стават цветните предавания, толкова по-голям е интересът и към приемниците. До 1967-а, годината на първия Супербоул, 93% от домакинствата вече имат телевизори (55 милиона). В днешно време, заедно с растежа на притежателите на къщи (около 128 милиона към 2019-а), процентът на притежатели на приемници не се е променил и стои около 93. На пръв поглед няма разлика. Но всъщност има, защото един дом разполага с няколко телевизора! И от НФЛ успяват да извлекат дивиденти просто заради стечението на обстоятелствата. Американците са били жадни за голям спектакъл, който да гледат, и футболът им го е предоставил.
Започва с вътрешна конкуренция
В първите години има вътрешен конфликт между НФЛ и тогавашния му основен съперник Американската футболна лига (АФЛ). За да разрешат спора, двете организации правят шампионски мач през 1967-а, преди да стигнат до решение да има само едно първенство три години по-късно.
Първите два финала на Супербоул всъщност не са никак близки като резултат. В тях Грийн Бей (водени от Винс Ломбарди) печелят срещу Канзас Сити и Оукланд през 1967 и 1968-а. Тези два мача повдигат въпроси относно способността на отборите от АФЛ да се конкурират с тези от НФЛ, които имат 40 години по-голям опит. Но през 1969-а Джо Намат и НЙ Джетс шокират Балтимор на Супербоул III, за да донесат първа титла на представител от АФЛ. Вождовете печелят през 1970-а срещу Минесота и изведнъж се оказва, че тези клубове са достойни, за да станат част от глобалната лига, наречена сега НФЛ.
Синоним с патриотизъм
Още с първите издания на Супербоул от НФЛ се увиват в американския флаг, правейки доста близки взаимоотношенията си с армията, надявайки се да превърнат финала в нещо като спектакъл. И успяват.
Пит Розел, ветеран от Втората световна война и комисар по онова време на Лигата, организира първото прелитане на самолети през 1968-а преди самия мач. Година по-късно темата на полувремето е "Америка ви благодари". През 1970-а след втората четвъртина пък се провежда пресъздаване на битката за Ню Орлиънс от 1815-а между американските и британските военни.
Оттогава НФЛ се отбелязва заедно със Супербоул като уникално американско събитие. Това става не просто празненство за спорта, но и честване за величието на американката нация – колкото по-голямо и пищно, толкова по-добре.
За това спомага и фактът, че самата игра е доста агресивна. Не е нужно да се замисляте дълго, за да видите приликата между тези здрави сблъсъци и военните битки. Дори някои от спортните терминологии, които се използват в играта, са взаимствани от войната.
"От разстояние футболната игра прилича на пост-модерно бойно поле – две групи мъже в униформи, носещи каски, се сблъскват – пише журналистът Майкъл Манделбаум. – Подобно на повечето военни битки футболът е състезание за територия, като всеки тим се опитва да придвижи топката по-навътре в съперниковата половина".
Отборите с голям медиен пазар доминират
През 70-те години два отбора със сериозен медиен пазар започват да доминират – Далас Каубойс и Маями Долфинс (впоследствие и Питсбърг, които са от по-малък регион). През 1978-а коментаторът Джон Фасенда определя каубоите за тима на Америка, защото били толкова добри и твърде често били на екран. Прякорът им оцелява 40 години.
В онази декада Далас, Маями и Питсбърг печелят общо 7 от 10-те финала на Супербоул. НФЛ освен това трупа дивиденти и от най-добрите си футболисти, включващи Нейсмит, Тери Брадшоу, Уолтър Пейтън и О Джей Симпсън.
80-те бележат издигането на още по-големи градове като НЙ Джайънтс, Чикаго Беърс, Вашингтон Редскинс и Сан Франциско 49 – всеки от които печели поне един път Супербоул в онзи период. И когато най-големите градове в страната имат най-силните отбори, Лигата просперира.
Рекламодателите виждат шанс
С толкова голяма популярност сред телевизионните зрители рекламодателите не виждат по-добра възможност от това да се презентират на Супербоул. Двете страни всъщност се хранят една друга, поставяйки се във все по-добра ситуация. Растежът е като на огромно торнадо. Рекламата, която предизвиква бум, датира от 1973-а, когато Ноксема събира Джо Немет и актрисата Фара Хосет. „Толкова съм развълнуван, ще се намокря с крема”, казва Немет, преди Фосет да размаже крем за бръснене по лицето му. Този клип става невероятен хит и поставя началото на събиране на екранни звезди, които рекламират най-разнообразни продукти.
През 1978-а НФЛ премества Супербоул в пиковия час по източно време в САЩ за първи път, от една страна, за да угоди на рекламодателите, а, от друга, да увеличи тяхното време. В резултат ставаме свидетели на покачване на рейтингите, които се вдигат с 27 процента спрямо предходната година. Това може би бе годината, в която Супербоул се превърна от голямо събитие в стълб на американската култура.
Точките носят хора на трибуните
След като резултатите стават по-ниски през 60-те до голяма част от 70-те години, отборите постепенно започват да правят по-големи спектакли в края на 70-те. С изключение на няколко защитни сблъсъка в началото на 90-те Лигата държи възходяща траектория. През 2019-а средната резултатност на мач е 22.8 точки, което е значително по-вече от 17.2 през 1977-а. Пет от десетте най-резултатни сблъсъка на Супербоул са регистрирани от 2003-а насам.
Защитата може и да печели титли, но точките карат хората да гледат мачовете. И НФЛ предпочита втория вариант. За разлика от повечето първенства Супербоул е самостоятелно събитие.
Вниманието не се отвлича от няколко двубоя, които да определят шампиона, което го прави много вълнуващо. Зрителите трябва да направят планове за няколко часа от събота всяка зима, в период от годината, когато едва ли има какво толкова да правят. Супербоул все още не е официален американски празник, но за добро или лошо е най-американското събитие, което светът познава.
–
Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube