2019-09-18 15:57:00
Виктор Гецов/Тема Спорт
Халфът на Арда Румян Ховсепян даде интервю за "Тема Спорт", в което говори за първите си 3 месеца в България и представянето на тима дотук. Арменецът също така разказа любопитни моменти около своята кариера и детство, което е белязано от война.
Ховсепян подписа с Арда в края на юни, като договорът му е за 2 сезона. 27-годишният халф за последно е бил част от Пюник Ереван, а в кариерата си е играл още за арменските Импулс, Банантс и Ширак. Бил е и в украинските Металург Донецк и Стал Камянске. Ховсепян е и национал на Армения, като има 19 мача и 2 гола от 2014-а насам. По-рано през септември той взе участие в евроквалификациите с Италия (33 минути при 1:3) и Босна и Херцеговина (77 минути при 4:2).
– Румян, вече почти 3 месеца си в България. Как се чувстваш тук?
– Харесва ми много. Всичко е перфектно. Хората са много добри, държавата и Кърджали също ми допадат, а и първенството е на прилично ниво.
– Какви са впечатленията ти от Арда?
– Знам, че отборът за първи път играе в елита, но въпреки това се вижда, че имаме силни играчи. Смятам, че сме с големи шансове да постигнем нещо значимо. Нашата цел е да се класираме в първата шестица. Мисля, че имаме нужното качество, за да играем в шампионския плейоф.
– Сравни българското с арменското първенство?
– Българското първенство е доста по-трудно. Темпото е по-високо, а и играчите тук са по-добри, отколкото в Армения. Има много разлики между двата шампионата. Досега бях в Пюник, който е доста добър отбор, с голяма история. Но в Арда условията са много добри. Имаме качествени футболисти и треньори и разполагаме с потенциала да се класираме за Лига Европа. Все още сме нов отбор, който се нуждае от време, за да се сработи, но съм сигурен, че с течение на сезона ще показваме все по-добри резултати.
– Защо избра Арда? Как се стигна до трансфера ти в България?
– Договорът ми с Пюник изтече, а аз исках да продължа кариерата си в чужбина. Тогава един мениджър ми каза: "Румян, имам решение за теб". Разказа ми за Арда. След това се чух с президента на клуба (б.р. – Петър Пешев). Поисках един-два дни, за да си помисля, и накрая се съгласих. Имах и други предложения, но реших, че Арда е най-доброто. Да си призная честно, в началото не бях напълно сигурен дали да избера точно
този отбор. Сега обаче се радвам, че взех това решение. Арда е силен тим, който играе в добро първенство. Арда може да ми послужи като трамплин към още по-силни отбори. Но в момента мисля само за Арда. Искаме да натрупаме възможно най-много точки и ще видим къде ще стигнем. Има още доста мачове.
– Сега обаче ви предстои сблъсък с лидера. Какви са впечатленията ти от Лудогорец?
– Това е най-добрият отбор в първенството. Преди време им бях гледал два мача от групите на Шампионската лига. Разполагат с много добри играчи. Те притежават голямо индивидуално качество, доста са технични. За да спечелим нещо от този мач, трябва да сме много внимателни, концентрирани и агресивни. Нужно е да играем със самочувствие, за да стигнем поне до точка Нищо не се знае. Не сме отписали този мач.
– Разкажи за първите си стъпки във футбола?
– Започнах да тренирам на 9 години. Професионално заиграх през 2008-а, когато бях на 17. Тогава играех за Пюник, макар и във втория отбор. Впоследствие отидох в един клуб, който се казваше Импулс. Там вече бях титуляр и започнах да трупам опит в елита. През 2012-а дори стигнахме до финал за купата, но загубихме от Ширак (0:1). Година по-късно Импулс фалира и преминах в Банантс. Там пък още в първия ми сезон станахме шампиони. След това заиграх в Украйна. Първо бях един сезон в Металург Донецк, върнах се за кратко в Пюник и отново отидох в Украйна в Стал Камянске. От 2016-а до тази пролет пак играх в Армения. Минах през Ширак, Банантс и за последно Пюник. Почувствах, че имам нужда от промяна, исках да отида на по-високо ниво и Арда ми даде тази възможност.
– С националния отбор си играл срещу Германия, Франция, Португалия и Италия. Кой е най-силният футболист, срещу когото си се изправял?
– Трудно мога да посоча само един играч. Може би Кристиано Роналдо, който ни вкара хеттрик през 2015-а. В онзи момент той беше най-добрият футболист в света, макар че любимецът ми е Меси. Но съм играл и срещу доста други силни отбори. Вие изброихте част от тях, а бих добавил също мачовете ни с Дания и Сърбия. В Украйна пък съм се изправял срещу Динамо Киев и Шахтьор Донецк. И все пак най-силният отбор, срещу който съм излизал, е Германия. Имахме контрола с тях през 2014-а, няколко дни преди да заминат за Бразилия, където станаха световни шампиони. Германците ни разбиха тотално с 6:1, разликата беше огромна. Те нямаха слабо място. 22-23-ма играчи и който и да беше на терена, все притежаваше световна класа. Как да ги спреш? Страхотен отбор! Този мач с Германия може би го помня най-ясно.
– Как ще опишеш игровия си стил? Прави впечатление, че даде много хубав извеждащ пас за Ели Сам, което доведе до втория гол срещу Ботев Враца (2:1). В ситуацията подаде дори без да погледнеш към нападателя…
– Да, първо се огледах и чух, че Ели Сам ми вика: "Ей, Руми, дай ми топката, искам я". Намерих го, той стреля, вратарят изби, но пък Коконов се разписа. Работата ми като халф е да следя и да наблюдавам всичко, което се случва на терена.
А на коя позиция предпочиташ да играеш – вътрешен халф или зад нападателя?
– Винаги ме питат този въпрос (смее се). Повечето хора си мислят, че играя по-добре зад нападателя но аз предпочитам да съм в средата на терена. Понякога се е случвало да съм номер 10, но навсякъде съм играл основно като вътрешен халф, включително в националния отбор. Мисля, че в средата на терена съм по-добър.
– Какви са впечатленията ти от треньора ви Стамен Белчев?
– На първо място той е много добър човек, а след това е и много добър треньор. Стамен мисли за всеки един играч. Интересува се от теб, иска всичко да ти е уредено. Харесвам го много, той е правилният треньор за Арда.
– Какво харесваш най-много в България?
– Хубав, но труден въпрос. Може би трябва да мине една година, за да натрупам повече впечатления и тогава ще мога да отговоря. Но отсега мога да кажа, че много ми харесва природата. Навсякъде, където съм бил, е много красиво. А и градовете ми харесват – и Пловдив, и Кърджали.
– Какви са хобитата ти?
– Голямата ми страст е руският билярд, който е малко по-различен и труден от стандартния. Предпочитам истинските игри, а не компютърните. На мен плейстейшънът не ми харесва. В Армения всеки играе белот, същото е и в България и съм добър. Тук обаче нямате руски билярд, затова често играя белот или табла.
Роден си в Армения точно след като държавата става независима. Разкажи за детството си?
– Бяха много трудни времена, защото се водеше война с Азербайджан. Поради тази причина със семейството ми заминахме за Иран, където беше по-сигурно. След това се върнахме в Ереван. Имах хубаво детство. Родителите ми осигуряваха всичко, за което съм им дълбоко благодарен. Между другото, първият ми треньор беше баща ми Андраник. Той е бил нападател, играл е за Арарат и националния отбор, даже веднъж е голмайстор на арменското първенство.