2019-09-25 12:36:00
Тема спорт
През 2010 година Димитър Бербатов спечели за седми, рекорден път признанието "Футболист №1 на България". Тогава той помоли спортните журналисти – хората, които определят призьора, да спрат да гласуват за него, защото той просто "щеше да превърти играта" с оглед на конкуренцията. Какво обаче ставаше с хората, които го наследяваха на върха? Спокойно можем да отчетем, че голяма част от тях просто паднаха от него!
Единственият прогресирал бе Георги Миланов, но в момента и той е по наклонената плоскост. Другият носител на отличието, който не се сгромоляса, е Ивелин Попов. Капитанът на националния тим го печели три пъти поред – от 2015 до 2017 година включително, преди в началото на 2019-а да го отстъпи на съотборника си при трикольорите Кирил Десподов. Едва ли обаче последният има с друго какво да се похвали през изминалите 9 месеца освен с един многомилионен трансфер. Но това постижение бе извън терена, а на игрището поводи за гордост липсват…
Да се върнем на последните носители на отличието "Футболист №1 на България", което явно носи проклятие на този, в чиито ръце се озове.
През 2011-а призът бе за Николай Михайлов
Тогава вратарят е несменяем титуляр в Твенте, печели купата и Суперкупата на Холандия, обявен е за страж №1 в Ниската земя. Постепенно обаче формата му пада, а след сезон 2012/13 решава да напусне клуба си, което се оказва изключителна грешка. През 2013/14 не застава нито веднъж под рамката на италианския Верона в Серия А – 16 пъти е на пейката. През 2014/15 се мести в турския Мерсин. Играе в 6 шампионатни мача в елита. През 2015/16 двубоите му за първенство за този тим, който изпада, са 3. През 2016/17 вече е титуляр, но във втора дивизия. През пролетта на 2018 следва престой в кипърския Омония Никозия. След 10 мача, 9 от които като титуляр, напуска. И остава без тим до ноември миналата година, когато подписва с Левски. Връща се на Герена, откъдето е тръгнал за големия футбол, с доста килограми над нормата. По време на зимната подготовка полага усилия да влезе във форма. През пролетта е неизменен титуляр и пази стабилно. Но през настоящия сезон няма и 1 минута – твърда резерва е на черногореца Милан Миятович.
През 2012-а футболист на България е Георги Миланов
Той взима приза като играч на Литекс. След силна пролет през 2013-а той е продаден от ловчанлии за отлични пари на руския гранд ЦСКА Москва. В първия си сезон при армейците се утвърждава, участва в 22 шампионатни мача и печели титлата. През 2014/15 също се справя стабилно за московчани. От 2016/17 сякаш тръгва надолу – слаб сезон за ЦСКА, който го преотстъпва на Грасхопър. От лятото на 2016-а до лятото на 2018-а е резерва при армейците, след което отива в унгарския Фехервар. Очакваше се кариерата му да се развие по-добре.
През 2013 година Иван Иванов триумфира в анкетата Футболист №1 на България.
Тогава централният защитник е част от сръбския гранд Партизан. След това преминава в хегемона в Швейцария Базел. И там започват проблемите му. Тежка контузия му попречи да се наложи в този тим. А след тежката травма никога не достига върхова форма. Затова и се връща у нас, заигравайки в Локо Пловдив. Последва трансфер в Панатинайкос, но там не прави нищо особено, не успява и в руския Арсенал Тула – в тези отбори не записва и 10 шампионатни мача. След това отново акостира в България – облича екипа на Берое. През 2018/19 е в във втородивизионния турски Алтай – тръгва си след 6 мача по вина на клуба. През лятото подписа с… аматьорския Вихрен, преди Росен Кирилов да му подаде ръка и да го извика в Етър.
За 2014 година наградата отиде в ръцете на Владислав Стоянов
За кратко, след като стана №1 на България, той продължи да бъде на високо ниво. През 2015/16 бе колеблив. Той едва ли иска да си спомня сезон 2016/17. През пролетта скъса кръстна връзка на коляното, а след неуспешна операция в Букурещ състоянието му се усложни. Имаше момент, в който се говореше, че кракът му ще бъде ампутиран. Слава Богу, до такова нещо не се стигна, а само Стоянов знае през какво е минал и изтърпял – подложи се на няколко хирургически интервенции. Оттогава не е стъпвал на терена, а едва преди броени дни започна тренировки.
След това дойде времето на Ивелин Попов
Той триумфира през 2015, 2016 и 2017 година. След първата си коронация Попето бе в топформа и продължи да я поддържа. Направи отличен трансфер – в Спартак Москва. През следващите два сезона обаче, когато пак стана №1, но формата му слизаше надолу, въпреки че през 2016/17 стана шампион на Русия. През 2017/18 премина в Ростов. През този сезон Попето има 9 мача за тима в първенството, във всичките е бил титуляр, като все още не е отбелязал гол. Все пак за него може да се каже, че държи ниво.
На 6 януари тази година Кирил Десподов
получи приза за №1 на България за 2018-а. Месец след като спечели ценния приз, ЦСКА го продаде на Каляри за над 4 милиона евро. Треньорът Роландо Маран обаче го заби на пейката. Нападателят се включи добре в първите мачове, когато му беше даван шанс. Той обаче не направи нещо изключително, започна да бъде преследван от леки травми и стана ясно, че не е готов за нивото в Серия А. 4 шампионатни мача за цяла пролет, като в тях влизаше като резерва и престоя на терена 101 минути – това бе активът му за отбора, който финишира на 15-о място. През лятото Каляри дълго време му търси отбор, който да го преотстъпи. И в крайна сметка го прати в Щурм Грац. Едва ли обаче Десподов си е мечтал за този тим, по-малко от година след като стана №1 у нас… В него обаче поне вече има 2 мача, 1 като титуляр, и повече минути, отколкото за Каляри – 103.
Изборът за №1 на 2019-а е много постен
През януари тази година около анкетата "Футболист №1 на годината" бе напрегнато. Наградата отиде при Кирил Десподов, който тогава още носеше фланелката на ЦСКА. Крилото водеше оспорвана битка с вратаря на Славия Георги Петков и халфа на Ботев Пловдив Тодор Неделев. Тогава стражът също имаше аргументи за отличието – на 42 години бе на висота, бе извикан в националния отбор, а със Славия спечели Купата на България, като на финала белите надвиха Левски с изпълнение на дузпи (0:0 в редовното време и продълженията). Тодор Неделев остана трети, но можеше и да е първи – той бе в основата на всичко хубаво за Ботев през годината, направи силни мачове с националната фланелка. В анкетата Десподов, Петков и Неделев бяха събрани в 10 точки – толкова бе оспорван изборът! А в "обращение" бе и друг ветеран – Мартин Камбуров. Таранът игра редовно за Берое през 2018-а, бе и най-резултатният роден играч през годината.
Кой обаче ще бъде Футболист №1 на 2019 г.? Въпрос, на който сякаш няма верен отговор! Звездите в родното първенство са чужденци. Такива са и водещите футболисти на челниците Лудогорец, ЦСКА и Левски. Няма играч, който да може да се похвали със силни мачове в националния отбор. Отделно от това трикольорите редят резил след резил. Те стартираха годината с равенства 1:1 с Черна гора и Косово под ръководството на Петър Хубчев. При наследника му Красимир Балъков редят поражение след поражение – 1:2 от Чехия, 2:3 от Косово, 0:4 от Англия и 1:3 от Ейре. А до декември им предстоят срещи с Черна гора в Подгорица, както и с Англия и Чехия на "Васил Левски".
От футболистите, които през 2018-а си оспорваха наградата, всички са отстъпили позиции. Затова и докато през минали години изборът е бил свит, но все пак е имало някакъв, то за 2019-а ще бъде почти невъзможен. Няма играч, който, без да ти мигне окото, да поставиш на първо място. А като се сетим какви футболисти не са печелили тази награда – Димитър Якимов, Динко Дерменджиев, Наско Сираков, Пламен Гетов…