2019-12-25 11:55:00
Пламен Панайотов/mislqfutbol.com
Четири сезона след като шокираха света със спечелването на Висшата Лига, Лестър се намира на второ място в същото това първенство, след изиграване на 1/3 от сезона. "Лисиците" са пред настоящите шампиони Манчестър Сити и отстъпват единствено на носителите на Шампионската Лига и правещи невероятен сезон играчи на Ливърпул.
Лестър трудно ще повтори чудото от сезон 15/16, но с оглед на досегашното си представяне са с най-реалистични шансове за участие в следващия сезон на най-комерсиалния турнир, сред обичайната група от заподозрени – Челси, Тотнъм, Арсенал и Манчестър Юн.
Настоящия сезон е шести поред за "лисиците" на най-високото ниво на английския футбол. Още след спечелената титла можеше да се каже, че Лестър се е консолидирал в елита. Само че истинската история е по-различна – приказката приключи след като на „Кинг Пауър Стейдиъм” вдигнаха титлата. Последваха мениджърски уволнения, провокирани в известен аспект от продажбата на ключови футболисти, прекаленото самочувствие на останалите играчи, довели до преврати в съблекалнята и за капак трагичната загуба на изключително отдадения собственик през октомври 2018г.
След триумфа с титлата на Висшата лига, Лестър записа три поредни класирания в средата на таблицата – 12-то и две поредни 9-ти места. През този период трима мениджъри загубиха работата си. Първо бе освободен изключително опитния и именит специалист Клаудио Раниери – само девет месеца след като той превърна Лестър само девет месеца след като превърна Лестър от фаворит за изпадане до в шампион. Към момента на уволнението, с оставащи 13 кръга до края на кампанията, "лисиците" се намираха на точка над зоната на изпадащите. Гръбнака на тима бе запазен като цяло – от ключовите футболисти бе продаден единствено Н’Голо Канте. На мястото на "мотора" в центъра на терена бяха привлечени първо – Нампалис Менди от Ница, а по време на зимния трансферен прозорец – Вилфред Ндиди от Генк.
Асистентът на Раниери, Крейг Шекспир пое кормилото на фона на ширещото се мнение, че той е истинския стратег и вдъхновител, благодарение на когото Лестър спечели титлата, а италианския специалист просто е бил публичната фигура. След като първоначално Лестър "летеше" при Шекспир (бяха постигнати пет поредни победи в първенството, които бяха гарнирани с победа и съответно отстраняване на Севиля на фаза осминафинал в Лига Европа в Шампионската Лига), настоящият английски шампион отново затъна в посредственост, която се пренесе и в началото на сезон 17/18. След осем шампионатни кръга, Лестър бе в зоната на изпадащите и това означаваше край на осеммесечния 8-месечния престой на Шекспир начело на клуба.
Привличането на Клод Пюел на неговото място не вдъхнови нито феновете, нито играчите на тима. Отново станахме свидетели на същата история – първоначални добри резултати и достоен финал на кампанията с постигнатото 9-то място. Тези резултати обаче бяха постигнати от френският специалист с тактика, която не импонираше на футболистите и запалянковците. Това доведе до напускането на Пюел по-малко от година и половина след назначението му.
Да стигнеш върха е трудно, но да останеш там е още по-трудно. Не случайно само трима мениджъри – Алекс Фъргюсън, Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола са успявали да запазят титлата си във Висшата лига. Те обаче са особена порода характери – родени победители, които никога не се отказват да печелят нови титли.
Раниери, Шекспир и Пюел безспорно имаха своите качества, но те се провалиха в едно – не успяха да мотивират една талантлива група от играчи, която е стигнала върха, да задържи подобаващо на шампиони ниво. Това бяха футболисти, които са способни да спасят отбора си от изпадане, като спечелят печелейки 22 точки в последните 9 мача от сезона, предхождащ спечелването на титлата. След това невъобразимо оставане във Висшата Лига и последвалият още по-неочакван успех, играчите на Лестър си осигуриха завинаги място в клубната история. Не само това – те накараха футболният свят да повярва, че чудеса се случват и по-скромни отбори могат да триумфират.
Вместо този успех да се превърне в катализатор, който да изстреля "лисиците" в елита се случи точно обратното. На "Кинг Пауър Стейдиъм" се настани посредствеността, играчите се почувстваха недосегаеми, в техните глави мислите се ограничаваха до това кой заслужава по-добър договор. Чувството бе за една изпълнена мисия – шампионската титла е върха за отбор от калибъра на Лестър.
От това състояние "лисиците" можеха да бъдат извадени само от мениджър, който е способен да запали искрата сред футболистите и да им припомни, че са способни да покажат същия този футбол, с който разтърсиха Висшата лига през сезон 15/16.
Най-накрая, през февруари 2019г. ръководството на Лестър намери точния човек в лицето на Брендън Роджърс. Северно-ирландецът е специалист, който държи на перфекционизма и е устремен с цялото си сърце и душа към покоряване на различни върхове в професията си. Той не се уморява да дава най-доброто от себе си, но иска това и от подопечните си. Роджърс не спира да работи върху себе си, нагледен пример в тази насока е, че той научи испански и италиански само и само да подобри перспективите си за работа!
През 2004г. Жозе Моуриньо видя в младия специалист доста неща от себе си и го покани да се присъедини към академията на Челси като старши-треньор на отбора до 18г. След две години добра работа, Роджърс стана мениджър на резервния отбор на "сините". Неговото име окончателно се наложи във футболните среди през сезон 10/11, когато успя да изведе Суонзи до промоция във Висшата лига (още в първата си година начело на уелския клуб). Не само това, Роджърс успя да наложи високи стандарти и да изгради успешна политика, които спомогнаха на клуб като „лебедите” да надрасне нивото си в продължение на години, след като той напусна.
Маниакалният стремеж на северно-ирландеца към върхови постижения е едновременно най-голямата му сила, но и може да се превърне в "камъчето, което ще обърне каруцата":
През кампания 13/14, Ливърпул два кръга преди края на сезона се оказва 13/14, два кръга преди края на сезона, Ливърпул се оказва изоставащ от Манчестър Сити само по голова разлика. Двубоят с Кристъл Палас се развива повече от мечтано, до 79-тата минута момчетата на Роджърс водят с 3:0. Краят на този мач е кошмар за всички, които симпатизират на "мърсисайдци" – Палас стигат до равенство. Роджърс плаща цената на максимализма си – той цели да спечели с повече, за да редуцира преднината на Сити по отношение на головата разлика, поддавайки се на емоциите, Роджърс изпуска контрола над голямата картина. Най-важното в този мач бяха трите точки, за да се поддържа натиска върху "гражданите". Да водиш с 3:0 и да атакуваш е резонно, но при 3:1 и особено 3:2 всеки мениджър трябва да пренастрои играта и да остави на заден план търсенето на повече голове.
Още футболни анализи на www.mislqFUTBOL.com
–
Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube