2019-07-30 10:25:00
BGfootball.com
Трудно някой, колкото и той да не харесва начинът на развитие и изобщо историята на Лудогорец в А група и Първа лига, би намерил адекватни аргументи, с които да оспори страхотния принос, който имаше футболистът Марсело Насименто да Коща, познат на всички като Марселиньо.
От ден първи в Разград, вдигал всяка една от купите, спечелени от тима, раздавал пасове и вкарвал голове в Европа, държал без съмнение диригентската палка на креативната мисъл в състава. Силен лидер дори край тъч линията. Човек, който се отдаде напълно на клуба, който го направи известен, дори и зад българската граница. Който за разлика от много свои колеги в Разград, някои от които по-дълго от него в България, имаше уважението да научи езика ни. И който не се изложи и в националния отбор. Където всъщност все още е.
Но… типично за българския контекст, (почти) винаги се появява едно "но". При бразилеца то дойде в края на миналия сезон, когато видяхме неговата неособено приятна страна. Неудовлетворението от смяната му във Варна, прераснало в нелицеприятно неуважение към треньора и дори самозабравяне. Тогава нещата се поразмиха, а типично за добре построен и управляван клуб като Лудогорец, дори и поприкриха. Последното е нещо, от което трябва да вземат пример и останалите. Не да прикриват проблемите разбира се, а да не позволяват щяло и нещало да излиза от "кухнята".
След рецидива срещу Ференцварош, изразен с ехидни усмивчици, и Стойчо Стоев, и Лудогорец постъпиха както трябва. Няма как да уважаваш себе си, ако позволиш самозабравил се футболист да ти се качва на главата. Това е "бравото" за Стойчо. Това за Лудогорец е, че позволиха наказанието. А можеха и да не го направят. Пак тихо и безшумно. Покрай еуфорията от заемането на мястото на лидера в Първа лига и предстоящото класиране минимум за плеоф в Лига Европа.
Всъщност само гадаем дали доказан техничар и отборен играч като Марселиньо, наистина не се е вписвал в концепцията на Петър Хубчев в националния отбор. Помним как футболистът вече не беше викан в А селекцията. След изказванията на треньора при започването му на Герена може би сме склонни да развием и друга "теория". Но това е просто хипотеза.
Не е хипотеза, че Марселиньо е нещо повече от футболист на Лудогорец и за Лудогорец. Но в Разград би трябвало да са разбрали, че играчът, макар и със заслуги, е просто на работа там. Както и треньорът, който е негов началник. А какво ще се случи, когато си се устремил нагоре, а не спедваш основни принципи във футболното ежедневие, което обикновено е зад кадър.
Лудогорец направи доста грешни стъпки по пътя на своето развитие и това са нормални неща. Но ако върне Марселиньо, дори след една евентуална, продиктувана от спортно-технически причини раздяла със Стойчо Стоев, ще е една от най-сериозните.
Не е ясно какво ще се случи, но всички видяхме, че дори носен на крилете на славата и недостижимостта, човек е в състояние сам да срине всичко, градено дори едно десетилетие. Неумението да не видиш границата е често срещано явление, но когато го фиксираме при звезда от подобна, макар и регионална величина, шокът е немалък.
Бъдещето на състезателят Марселиньо не е бляскаво. Той е далеч от това, което беше, но в този момент трябваше да е ментора на новите. Примерът, който трябваше да следват, за да стигнат до неговото ниво на и извън терена.
За негово съжаление, изпусна момента. Хората не се променят. Една от любимите фрази на Доналд Тръмп, която животът доказва постоянно.