2011-05-18 21:57:00
Владислав Лазаров, наш човек в Дъблин
Докато се чудя кой от всичките пъбове, които са събрани в прочутия Temple Bar District в Дъблин, да избера времето се сменя поне три пъти – лек дъжд, слънце и накрая облаци и силен вятър. Местните обаче в типичния си остър хумор обичат да казват: "Не ти харесва времето? Изчакай 15 минути!" Но и тук са напълно прави. Все пак успявам да се настаня във Farrington’s.
"Когато поне двама души излязат в ирландски пъб, те със сигурност няма да изпият само една бира." Чувам думите съвсем от нищото залисано гледайки как група облечени в синьо португалци наливат бира директно на масата от специални машинки на група облечени в червено португалци. Поглеждам към човека, който току що ме е заговорил с тях – младок около 20-те русоляв, типичен ирландец. Усмихвам му се и продължаваме разговора. Марк е от Дъблин, свършил е малко по-рано работа и веднага се е насочил към пъба, където след 20-ина минути трябва да дойдат приятелите му. Видял ме, че стоя сам на бара и решил да запълни времето. Намираме се в типичен ирландски пъб. Не са останали много такива. С Марк си говорим защо е така. Обяснява ми, че бумът в икономиката, с който Ирландия се прочу е направил и Дъблин доста по-интернационален, космополитен град.
"Всъщност в момента Ирландия е в най-голямата криза, в която е била някога", обяснява ми Марк и допълва: "Всичко се дължи на прекалено бързото икономическо израстване. Много приятели повярваха, че новите фирми, в които са стабилни, а банките ги подмамиха с кредити, къщи и коли. Сега след като фирмата не съществува с безработни, а трябва да плащат стотици евро всеки месец." Разказва ми също за Гугъл, където работи той. Европейската централа е в Дъблин и за разлика от другите те са инвестирали доста по-разумно. Дори сега са закупили най-високата сграда в града от правителството, за да помогнат за намаляването на държавните дългове.
Бързо обаче се насочваме към футбола. Марк ми обяснява, че Ирланците са спортна нация, но футбола като че ли остава на заден план зад ръгбито и крикета. Въпреки това той е учудващо запознат със случващото се в света на най-великия спорт и дори си спомня, че при Порто е играл Емил Костадинов. Е, не се сеща, че Домингос Пасиенсия, който сега води Брага, му е партнирал в атака докато двамата бяха при "драконите", но му е простено. Разказва ми за Джовани Трапатони, на когото ирландците възлагат много надежди, че ще може да избута националния нагоре. Иначе в Дъблин футболът е по-популярен от останалата част на страната. Толка Парк и Ричмънд Парк са близо до центъра на града, а домът на Шамрок Роувърс е в южното предградие Талла. Настоящият шампион на Ирлансия е и най-успешния футболен отбор в страната, а може би най-популярните му "чеда" са Роби Кийн и Ричард Дън.
И докато ми разказва аз отново поглеждам към масата с фенове на Порто и Брага, които продължават да следват ирландската традиция – редуват се всеки да черпи по една бира всички останали. Явно наистина е трудно да изпиеш само една бира в някой пъб. А разновидностите бира не са никак малко – типичният ирландски стаут, от който най-популярен в света е Гинес, като че ли се котира най-много. В същото време няколко младежа се забавляват със солидно количество сайдер (ябълково вино, което се сервира на лед).
За Дъблин финала на Лига Европа е първото голямо европейско футболно събитие, което посреща. Новият стадион на Лансдаун Роуд е истинско бижу за 50 000 зрители, дом на националния тим. Градът по традиция в последните години за организирани от УЕФА финали е красиво украсен с логото на отбора, реклами на спонсорите, а за останалото допринасят над 35 000 португалци, фенове на "драконите" от Порто в синьо или на Брага в червено. Стотици полицаи обикалят по улиците и се опитват да запазят контрола. Местните фенове в Дъблин обожават още един европейски отбор – Селтик. През 2004 г. когато зелено-белите гостуват тук мнозина от футболните фенове се влюбват в тях и започват да ги подкрепят.
Финалът за Лига Европа през 2011 г. поставя със сигурност поне един рекорд: този по най-близка географска дистанция между два тима играли европейски финал – Порто и Брага се намират само на 47 км един от друг. Предишният рекорд държаха Мехелен и Айндховен, които се срещнаха през 1988 за Суперкупата на Европа, а разстоянието между двата града е 84 км.
* The final adventure = Последното приключение е мотото на финала на Лига Европа през 2011 г. в Дъблин
Видео от откриването