2019-12-23 10:32:00
Тема спорт
Преди време треньор на Левски описа ситуацията на Герена като "Музиката спря, а ние още танцуваме". Думите са на Емил Велев, човека, който за последно направи сините шампиони – през 2009 година. През лятото една декада без трофей бе затворена и стартира нова. През този период от време столичани направо изтъркаха плочата. А музиката си е все една и съща, независимо дали Кокала я чува или не. Левски винаги започва еуфорично, в един момент повежда колоната, а след това се сгромолясва и настава тишина. Горе-долу по този сценарий се разви и есенният полусезон на тима, въпреки че за поредна година промените бяха много.
През лятото на треньорския мостик застана бившият национален селекционер Петър Хубчев – това бе най-лошо пазената тайна в българския футбол. Още от края на месец март специалистът можеше да набелязва цели, с които да работи на Герена. Но на старта на подготовката щабът му бе по-голям от бройката на футболистите, след като бе освободен цял отбор, а нови нямаше.
Първият лагер премина само с 12 играчи на негово разположение, а едва след това бе даден старт на поредната мащабна селекция. На Герена пристигнаха вратарят Милан Миятович, защитникът Янис Каргас, халфовете Франко Мазурек и Асен Чандъров, крилата Насиру Мохамед и Здравко Димитров, както и нападателите Дени Алар и Найджъл Роберта. Само първите двама захапаха веднага в стартовата единайсеторка. Те дойдоха и най-рано. На останалите им трябваше доста време, за да свикнат с изискванията на Петър Хубчев, а някои така и не влязоха в час.
На фона на толкова промени малко изненадващо Левски започна силно. Опасенията на феновете бяха, че тимът им ще играе дефанзивно – такъв образ си бе изградил Хубчев като национален селекционер, а и преди това в клубни отбори. Нямаше обаче и помен от такова нещо – възпитаниците му се опитваха да диктуват темпото, нападаха и опровергаваха по всякакъв начин наложилото се мнение. В началото добрите неща бяха доста – отлична физическа подготовка, строга тактическа дисциплина, а дори и вариативност в схемата на игра. Имаше дори атракция и ефективност. Последните обаче бързо-бързо изчезнаха с продажбата на Давиде Мариани. Швейцарецът бе като прероден при новия треньор – искаше топката, организираше атаките, извеждаше колегите си на голови позиции, бе водещият голмайстор. Но само за 4 кръга. Човекът, взет през лятото да прави тези неща – Франко Мазурек, обаче бе в трагична форма и се наложи в отбора на пожар да бъде връщан Филипе Насименто. Без наличието на силни креативни халфове играта на тима започна сериозно да зацикля.
И всички се сетиха за думите на треньора на елиминирания в Лига Европа Ружомберок, който каза: "Левски е добър отбор, но ще ми е интересно да видя как ще се справи, ако се окаже догонващ в резултата"… Не мина много време и получихме отговор на този въпрос – сините рухнаха срещу Берое, при това у дома. А след като отборът изпусна аванс от 2 гола срещу ЦСКА и стигна само до равенството, на всички стана ясно, че на Герена не разполагат с План Б.
Това донякъде бе и предопределено от липсата на ширина в състава. Това водеше и до зацикляне, особено в гостуванията. Така неусетно отборът слезе от първото място – просто се видя, че не е за там. Сините го разбраха по болезнения начин при гостуването си на Лудогорец. В Разград им бе показано, че поне игрово са много далеч от истината.
След преполовяването на половината двубои от есенния дял Левски нямаше нищо общо с показаното в началото. Тимът се превърна в прекалено прагматичен. Такъв, който само дебне за грешка на съперника или гол от статично положение. Който предпочита да действа на сигурно и да не предприема никакви рискове. Успееха ли да поведат в резултата, сините гледаха да "успят мача". И най-често успяваха да спечелят с 2:0. Показваното бе отегчително, чисто футболното липсваше за сметка на волята, мускулите и борбата. Мачовете извън София пък си бяха истинска мъка. Те започнаха отлично – с победа с 4:1 над Дунав в Русе, но тя си остана и единствената извънстолична. В последните си 4 визити Левски отбеляза само 1 гол. Логично бе след такива показатели равносметката на треньора Петър Хубчев да бъде следната: "В моето мнение по-скоро преобладава неодобрението. Мисля, че малко направихме. Можеше по-добре да се развият нещата".
И все пак, музика може да няма, но тези, които са извадили обувките за танци, за да празнуват неволите на сините, могат да ги приберат… Защото поне в момента Левски е стабилен клуб, няма и сигнали за евентуални треньорски смени. Тоест има наличие най-накрая наистина да започне да се гради. А не само да се разгражда.
Без силна селекция обаче Левски няма как да върви нагоре, въпреки че е само на 5 точки от лидера Лудогорец, а напролет ще срещне този съперник още три пъти в първенството, при това два пъти у дома. Тръпката ще стане още по-силна, ако сините успеят да катурнат разградчани в турнира за купата. Надежда за по-добри дни има, но всичко зависи от това как ръководство и треньорски щаб ще си изиграят картите в следващия един месец.
–
Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube