2014-10-26 17:25:00
Футболната игра има много лица, ситуации и герои в 150-летната си история, паметни мачове с красиви изпълнения и учудващи развития, едни през XIX-и, куп други през XX-и векове. Класически дербита – двубои от висша класа с най-голямо майсторство и емоционален заряд. В съвеременния милениум, чувайки „Класико”, асоциацията е само една – мачът от испанското първенство Реал Мадрид – Барселона, 90-те минути в които светът забавя ритъм, за да се отдаде на футболната магия.
Да гледаш наживо „Класико”-то, както на мадридския „Сантяго Бернабеу”, така и на барселонския „Камп Ноу”, е един от най-хубавите подаръци, който всеки истински футболен фен заслужава! Тук ще се фокусирам върху Бернабеу, където вчера Реал игра майсторски в отборен юмрук и заслужено нокаутира Барса на Меси-Неймар-Л.Суарес-Чави-Иниеста с 3:1 (Неймар 4, Кр.Роналдо дуз.36, Пепе 50, Бензема 61).
Испанската столица е магнит за туристи през цялата година благодарение на приятния климат, архитектурни и културни забележителности, постоянни събития с дневен и нощен живот, качествена кухня и отлично организиран транспорт. Летище „Барахас – Адолфо Суарес” с 4-те си терминала приема/изпраща хиляди полети до цял свят без прекъсване, мрежата с испанските и европейските градове е градиозна. До Мадрид можеш да стигнеш с влак (особено удобни, но по-скъпи, са скоростните АВЕ), автобус или автомобил по отлично поддържаната пътна инфраструктура.
Четириетажният красавец „Бернабеу” (в очакване на префасонерането си към супермодерен спортно-развлекателен център) се намира до финансовото сърце на града и на най-големия булевард Кастеяна – с денонощен сериозен трафик на превозни средства и 2 озеленени алеи за разходки на пешеходци и велосипедисти. От историческия център на Мадрид, нулевия километър на площад Сол, до стадиона са около 5 километра и могат спокойно да се извървят пеша, наслаждавайки се на градските красоти със спирка за биричка или вино с „тапас” (закуска).
Постоянните зрители, „сосиос” – акционерите в клуба (около 75.000), предпочитат да стигнат с метро, автобус, мотоциклет или автомобилите си, които обаче могат да паркират не по-близо от километър до стадиона, защото няма свободни места в центъра. Четирите улици около „Бернабеу” винаги са отцепени преди мач, дори автобусите прекрояват маршрута си, полицията допуска да влизат автомобили само на клубните директори, служители и сосио с паркомясто в паркинга на стадиона.
Да се снабдиш с билет за „Класикото” е постижение. В продажба се пускат едва около 6-7.000, с предимство купуват акционерите без абонаментни карти, после фенове с карта „мадридист” и за широката публика – ако нещо единично остане, 300-400 (70-300 евро). Спекулата е яка, на черния пазар цените варират от 300 до 900 евро. Има и специални директори и фирмени служители, получаващи билет за най-специалния мач като награда за професионализъм в някоя от ВИП-ложите например (500-1000 евро). Всички печелят от "Класикото" – от клуба и туристическите услуги до прекупвачите на билети и амбулантните търговци.
След седмици в очакване, 400 млади фенове показаха любовта си към „белия балет” още в петък преди последната вечерна тренировка на отбора. Запалянковците блокираха входа на стадиона на улица „Падре Дамян” до официалния магазин на Адидас, за да посрещнат идолите си. Няколко полицаи трябваше да ги разпръскват в здрача, за да могат Кристияно и компания да влязат с автомобилите си.
В съботния нетипично горещ есенен следобед, час и половина преди мача улиците край „Бернабеу” вибрираха. На централния западен площад – паркинг се събираха туристи, въоръжени с фотоапарати и смарт-телефони с устройства за най-добри снимки и се увековечаваха пред стадиона. Имаше хора от всеки цвят и възраст – англичани, германци, араби, шведи, италианци, латиноамериканци, израелци, руснаци, поляци, сърби, китайци, японци…По едно време чух българска реч – три нашенки преминаваха през тълпата и се чудеха как футболните страсти събират толкова хора, явно запътени за друго събитие.
Можеше да се видят всякакви хора – от млади до възрастни двойки, компании приятели и цели фамилии, съчетали екскурзията си с двубоя. 5-членно семейство от Колумбия бе довело дори 1-годишно момиченце, облечено в розовата фланелка на Реал. По традиция хиляди пийват биричка или винце с близките си на крак преди мач, логично баровете преди „Класикото” работеха на тройни обороти.
На източната улица „Падре Дамян” се събраха десетки хиляди от най-върлите фенове, за да посрещнат автобуса на „белия балет”. Свикнали с народната любов, футболистите и треньорите на Реал се изумиха от енусиазираното приветствие. Повечето от агитката оттам се изтгли в южната част край стадиона – на 150-метровата улица „Марселиано Санта Мария” с по-евтина бира (2 евро). Постепенно цялото пространство се запълни от весели млади хора, към 60-70.000, очакващи най-големия мач, в сърцето „ултрасите” пееха пускайки димки и бомбички. Повечето от тези младежи гледаха двубоя в многобройните околни барове.
Специално за „Класикото” дойдоха към 3000 запалянковци от фен-клубовете от общини Мадрид и Кастия ла Манча – със специални автобуси от Хетафе, Леганес, Парла, Оканя, Илекас, Толедо, Валдеморо, Фуенлабрада, Алкала де Енарес, Ацукека, Гуадалахара. Каталунската агитката бе изненадващо малка – не повече от 500. Охраната на стадиона чекираше щателно всички зрители, позволиха внасяне на червено-жълтите каталунски знамена, които бяха провесени в сектора на Барса.
Този път на „Бернабеу” нямаше българско знаме, но можеха да се видят на Аржентина, Испания, Колумбия, Израел, Турция, Португалия. При изпълнинието на стария и новия химни на Реал в южния сектор зад вратата на Касияс, агитката провеси огромни плакати с клубната емблема и купата на Шампионската лига и надпис „Историята, която сътвори – история предстои”. После белият стадион освирка яко гостите при произнасянето на имената им и особенно това на треньора Луис Енрике, на когото не може да прости предателството да заиграе за Барса след 5-годишен престой на „Бернабеу”. Публиката обаче избухна в овации за „своя” тим с вдигнати юмруци при представянето и този път го подкрепя изцяло и докрай.
Хората се смълчаха само при неочаквания ранен гол на Неймар, но викаха при всяко нарушение срещу „белите”, въздъхваха с „оу” при техен пропуск или разминаване с топката и бурно аплодираха пробив на Марсело, пета на Хамес и всяка мадрдиска атака. Викаха името на Икер, когато капитанът спаси с крак удар на Меси за евентуално 2:0 и по-късно в полет с ръка друг на Матийо. Стадиона запя с изравнителния гол от дузпа на любимия Кристияно в 36-ата минута и виждащ предстоящия обрат, заподкрепя още повече.
Имаше овации за добрата защита на Карвахал, Рамос, Пепе и тропане с крака за несвирено нарушение на Иниеста срещу уникалния в този мач Иско, който окончателно завладя сърцата на публиката. Стадиона изпадна в опиянение от гола с глава на обичания си Пепе за 2:1 в 50-ата минута.
Делириумът му бе пълен в 61-ата, когато Иско пребори Иниеста за една избита от атака на Барселона топка, поведе я към вратата, пусна на Кристияно, който светкавечно я препрати към прибягалия отдясно Хамес и колумбиецът пусна суперпас напред за Бензема за тоталния погром от 3:1. Карим украси с гол страхотния си мач (бе ударил 2 греди дотогава и се бори здраво с каталунците), но публиката запя „Иско!” и при смяната му с Ияраменди в 83-ата мин. изпрати виртуоза от Малага с песни на крака. След последния съдийски сигнал на Хил Марзано стадиона запя за „белия балет”: „Как няма да те обичам, шампионе!”, заскача, изпрати с „Оле!” и „Да живее Испания” любимците си в щастливия футболен празник. Това е „Класикото” – фиеста!