2019-10-25 13:30:00
Два от последните три мача на Лудогорец в Европа съвсем с право обърнаха на 180 градуса мненията относно изявите на шампионите във втория по сила клубен турнир на континента. 8:1 общ резултат срещу ЦСКА Москва и Ференцварош отвсякъде е много повече от стабилност. Но както се оказа снощи – немалка заблуда.
5:1 и 3:0 не са заблуда, защото Лудогорец беше много по-добър от съперниците си. Но 0:1 срещу Еспаньол на фона на показаното беше повече от логично. Гостите от Барселона не показаха кой знае каква игра, но бяха убийствено ефективни в няколко аспекта. И показаха как може да не си по-добър от Лудогорец, но да спечелиш, при това относително спокойно.
Без кой знае какви рискове в защита, с на практика две средни линии, едната от които ориентирана в зоната около центъра, а друга малко по-напред, но без амбиции за постоянен тормоз на защитата. И много раздвижен нападател, който имаше нужда от само едно положение, за да отбележи и реши мача. Най-силно впечатление обаче направи убийствената преса, която напълно разби тактиката на Лудогорец за мача.
Имаше ли имена в състава на гостите, които да ни накарат да тръпнем в очакване да ги видим – нито едно. Средни като класа играчи, които разпръснати по клубовете в Първа лига, за една година биха се сляли с родната посредственост, а някои дори бихме изгонили.
Но като отбор Еспаньол се превърна в тим, какъвто феновете в Разград рядко са виждали. Такъв, който от първата до последната минута да знае какво прави и да е абсолютно сигурен, че при спазване на тактическата дисциплина, гол просто не може да му бъде вкаран.
Всъщност Лудогорец опита да не изневери на стила си, но просто не му беше даден шанс. В Разград вече се опитват да мислят като гранд – да играят така, че другите да се съобразяват с тях и на практика точно това се случи. Проблемът за съперниците им обаче е един – знаят какво да правят, но не умеят да го постигнат. В какво се различава един Еспаньол? Разбира се в манталитета, опита, самочувствието на терена. А и навика често да му се налага да играе по този начин.
Защитата често беше несъсредоточена, средна линия на практика нямаше, в нападение крилата често бъркаха решаващия пас, а чистият нападател откровено разочарова. Почти сигурно е, че отсъствието на Кешерю не оказа влияние. При тази постановка на игра, както и поведение на съперника, той нямаше да има особени шансове.
Лудогорец не е виновен, че класата на българското първенство е такава, че ако не се бие сам, просто няма кой да го победи. Еспаньол реално е пример, който трябва да следват останалите отбори от Първа лига. Като единична класа е крайно съмнително, че испанците се различават кой знае колко от Левски или ЦСКА (истинския състав на ЦСКА, който днес е забит на пейката – б.а.). Но са наясно как да постигнат целите си, дори като гости. А нито Левски, нито ЦСКА имат правото да се чувстват гости в Разград.
Предимство за Лудогорец е, че има млад треньор, който е отворен към новото и е готов да развие всяка нова и различна идея. Нещо, което хора с рутина като Херо или Стойчо Стоев трудно биха се решили да направят. Те биха дали класа по друг начин, но това в случая е на заден план. Станислав Генчев вероятно разбра, че чистата сила невинаги е предимство. В живота е така – трябва да го усетиш върху себе си, за да го осъзнаеш.
Българските отбори имат малки шансове за Шампионската лига, а дори и да влязат ще са боксова круша. Затова Лига Европа е мястото, което ни носи много големи ползи. За Лудогорец това са пари и опит, за останалите – жокер как трябва да се държат на терена срещу родния хегемон и останалите си съперници. Особено, когато редовното оправдание за треньорите им е: "Нямахме самочувствие", "Другите искаха повече победата". Независимо срещу кого.
Какво очаква Лудогорец от тук нататък? Със сигурност три много тежки мача. Топ двубоят ще е срещу Ференцварош, който ако не загуби е много вероятно да продължи напред вместо разградчани. Защото унгарците тепърва посрещат Еспаньол и ЦСКА, докато Лудогорец трябва да гостува. Особено на вторите – в самия край на ноември, когато и температурите няма да са с играчите на шампионите.
Вземат ли си поуките обаче, "орлите" няма да имат проблем и ще успеят да продължат. Следващите два месеца са истинският тест за Станислав Генчев.