2019-11-19 14:23:00
Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Много странни неща се случват в нашата държава. Оказва се, че спортното функционерство е сред мечтаните професии в България. Странно, защото ние спорт вече почти нямаме, а мераклии да го ръководят все още има в изобилие. Явно нещо много привлекателно има в това да си шеф в колективен спорт, щом са породени толкова силни страсти.
За трети път ще употребя странно, защото всъщност тези длъжности не са платени поради обществения си статут.
Министърът на спорта взима заплата, защото е бюджетен работник. Но шефовете на федерации по дефиниция работят само от едната любов към спорта. Така е по закон, те са като Червения кръст – служат про боно в ползу роду. Същото важи и за управителните съвети, които се наричат и Изпълкоми. Ако има някаква материална полза, тя е завоалирана. Повярвайте, никой няма да ви каже, че президентът на федерацията или съюза взима примерно 20 хиляди лева на месец. Леко би било скандално, защото дори министър-председателят се разписва на далеч по-ниски числа.
Кой знае защо обаче хората у нас са убедени, че иде реч за софра. За много богата кьорсофра около която мераклиите се борят да седнат. И да останат там до гроб. Хване ли се веднъж кокала, да няма пускане. А кокал явно има, след като 90 минути съдийство във футбола се заплаща с 1500 лева или колкото две лекарски заплати!
През 2005 година периферно се включих в така наречения поход на "четвъртите в света" към властта. Воден именно от желанието да бъде прекратена феодалната практика на тогавашния президент на БФС.
И по ирония на съдбата на конгреса през октомври в устава на БФС влезе случайно и през задната врата условието за двата мандата. Президентът да е ограничен само в два мандата от по четири години и да няма право да се кандидатира за трети. Заслугата този член или алинея да се появи е изцяло моя, защото фигурираше в декларацията, която се разпространи на първата пресконференция в Хилтън. Така приятелят ми Боби Михайлов получи властта от народа с условието да има право на два мандата като американски президент. След като го правят американците и са най-великата държава, значи има някаква причина?
Четири години по-късно, когато вече "четвъртите в света" бяха усетили омаята на безконтролната и безгранична власт, членът с мандатите отпадна. Борислав Михайлов не отговори защо се прави, даде думата на вечните правни съветници, които БФС ползва, за да придава юридически смисъл на действията си. Та този същият юрист с много сериозен тон каза тогава, че членът с мандатите противоречал на уставите на ФИФА и УЕФА и това можело до доведе до наказание за БФС. Напълно вярно между другото.
Уставите на ФИФА и УЕФА са направени така, че президентите им да напускат постовете си само през погребалните бюра.
Така поне си мислеха Блатер и Платини, но сметките им излязоха криви. По-скоро сметките им излязоха наяве. И тук хващам бика за рогата. Голямата заблуда е, че изборите априори гарантират демокрацията. Когато диктатор дойде на власт чрез избори, първата му задача е да намери начин винаги да печели изборите. От позицията на властимащ това става много лесно. Тук някой ще опонира със загубата на Батето от Боби през 2005 година, но затова са измислени дворцовите задкулисни преврати. Всъщност не е много ясно дали оставката на Михайлов на 15 октомври не е точно такъв преврат.
Разнобоят при неговите хора от Изпълкома дава поводи за размисъл в тази посока. Данчо Лечков например откровено се стреми към узурпация на поста след абдикацията на Михайлов. Напълно видно е, че в момента имаме двама изпълняващи длъжността президент на БФС. Лечков се позовава на наследственото право, като поставя под съмнение физическото си присъствие до Касабов, когато тримата с Фурнаджиев обявиха временния президент. Така месец след „оттеглянето на държавата от футбола“ имаме две сюжетни линии. Избраната от Лечков, който автоматично заменя Михайлов и става президент до 2022 година.
И другата, която пледира за отиване на извънреден конгрес, каквото вероятно е желанието на държавното и партийното ръководство. И там вече да се проведе битка с предизвестен край в полза на промяната срещу статуквото, каквото всъщност е желанието на народните маси. Но бъдете сигурни – последното нещо, което новият президент ще направи, е да въведе мандатност. И той ще легне в ложето на предишните, защото всъщност управлението на федерация или съюз е като на феодално владение. Дефеодализъм – това е модерното название на този тип управление.
Феодалът влиза във владение и си прави каквото иска. Че това е масова практика се доказва от броженията по адрес на федерацията по волейбол. Същата федерация, която е глезеното дете на държавата. Там имаме човек на 76 години, който управлява от 20 години. Точно на споменатия принцип, че изборите всъщност нищо не променят. Защото много важен е съставът на избирателите. Системата е по-различна в детайлите, но като философия е същата като във футбола. Президентът на БФС се избира от делегатите на конгреса, но никой не може да гарантира тяхната свободна воля. Винаги имаме предизвестен победител, защото избирателите се познават и направляват персонално.
Та онзи ден във волейбола поискаха също мандатност. И това е единственият начин, точно някой от тях да не се застои на власт като сегашния президент до 76-годишна възраст. Вървя към обобщение и то е, че българският спорт и в частност футбола има сериозни проблеми с методите на управление. Голяма и непреодолима слабост е личната зависимост на много от спортовете от прекалено дълго останали на власт шефове. Макар и обществена по своя характер тази служба се оказва доста сладка. Ясно е и защо. Специално БФС освен постоянните дотации от УЕФА и ФИФА разполага с още много преки пътища за пълнене на хазната. Един пример – всеки вторник се появява една листа с глоби към клубовете, които средно са от порядъка на 50 000 хиляди лева. Най-редовните донори са Левски и ЦСКА.
Спортните федерации пък имат сигурен доход от Министерството на спорта. Всъщност, както казва народът – цялата работа е заради пари. Няма лошо, но каква е файдата за спорта. Едно е ясно – сегашната система руши и неразрушеното в българския спорт и футбол. И определено причината е във феодалното мислене. Защото хората, които стигат до високите етажи по един или друг начин, схващат мисията си като задоволяване на личното его. И оттам по веригата надолу нищо позитивно не може да се роди.