2014-10-29 15:10:00
Вестник "Меридиан Мач" взе интервю от халфа на ЦСКА Жуан Фелипе.
– Жуан, свикна ли вече с живота в София и футбола на ЦСКА?
– Да, доволен съм, че съм в България. За мен това е крачка напред в кариерата. Исках да дойда в Европа и ЦСКА ми даде тази възможност.
– Вярно ли е, че си дошъл в ЦСКА по препоръка на бившата звезда на отбора Жуниор Мораиш?
– Да, така е. С Мораиш сме най-добри приятели от деца, дори не мога да си спомня откога се познаваме. Той е човекът, който ми се обади да ме попита дали бих играл в ЦСКА. Не мислих много, веднага приех. Сега съм доволен от този избор.
– Вярно ли е, че си започнал да тренираш футзал?
– Да, абсолютно. Когато бях на четири години, започнах да тренирам в зала. Бях съвсем малък, но играех с по-големите. Първите три години бях само в зала, след това започнах да играя и на голям терен. Много обичам футбола в зала, той е техничен, можеш да покажеш уменията си на малко разстояние. И в момента, като се върна в Бразилия през ваканцията, играя с приятели футзал.
– С Жуниор Мораиш?
– С Мораеш, с Робиньо и с други бразилци, които играят в Европа, но нямат търпение да се приберат по плажовете на Бразилия и да поиграят футзал.
– Опитвал ли си вече късмета си извън Бразилия?
– Да, през 2012 г. играх един сезон в Боливия. Бях футболист на отбора Ориенте Петролеро. Мисля, че се представих добре.
– Как ти се струва европейският футбол в сравнение с този в Южна Америка?
– Много по-различен е, почти няма нищо общо. В Бразилия се играе индивидуално, тук не те оставят сам на терена почти в нито един момент. При нас се набляга на техниката, тук по-важен е колективът. ЦСКА постига всичко благодарение на футболистите, които играят един за друг. В Бразилия това не е възможно, но и затова футболът в Европа е по-напред – заради тактиката и физическата подготовка на играчите, заради желанието за победа.
– Спечелихте дербито срещу Левски през уикенда на снежна покривка. Беше ли виждал сняг през живота си?
– Не, за първи път видях и усетих какво е сняг. Бях виждал сняг само на снимки в интернет. (Смее се). Не ми беше лесно, защото топката не вървеше по терена. Сигурно и отвън се е виждало, че бях притеснен и не се чувствах добре.
– Това ли бе причината да те сменят?
– Да, през първото полувреме не можах да помогна на отбора. Опитах, но ми беше трудно. Трябва да свиквам, ако времето тук ще е такова. За ЦСКА бих се хвърлял и на сняг на терена.
– Това беше шеста поредна победа на ЦСКА в дербито с Левски. Как я прие?
– Много съм доволен, защото това е дерби, чака се от всички. Хубаво е да печелиш такива мачове за самочувствие. Левски също е силен отбор, трябва да се признае. Не е толкова лесно да ги победиш на терена. Най-важното обаче бе да победим и го направихме.
– Вярваш ли, че ЦСКА може да стане шампион в края на първенството?
– Много рано е някой да го каже. Първи сме, имаме преднина, но работата ни е да работим много и да играем добре. Не трябва да говорим много.
– Повечето специалисти тук смятат, че Лудогорец е най-добрият отбор в България. Съгласен ли си?
– Добър отбор са, съгласен съм. Кой е най-добър ще се види накрая. От Лудогорец познавам Кейсара, защото сме от един град в Бразилия. Приятели сме, играли сме заедно като млади, но сега сме съперници на терена.
– Какво предпочиташ – да вкарваш голове или да дадеш последния пас?
– Винаги съм предпочитал да подавам на съотборниците ми, за да вкарват. За мен е важно да помагам на отбора. В ЦСКА обаче вкарах важни голове срещу силни отбори в първенството и това също е добре. Дано феновете са доволни от представянето ми.
– Коя е любимата ти позиция на терена?
– Играя като халф, като за мен няма значение дали съм отляво, отдясно или зад нападателя. Важно е да имам възможност да играя по-често с топката. Така мога да помогна на отбора.
– Изглеждаш като класическа "десетка" във футбола, а играеш с №70 в ЦСКА. Защо?
– Наистина №10 ми харесва най-много, но когато дойдох в ЦСКА, той вече беше зает от футболист, който е контузен в момента (б. а. – Иван Маркович). Играя с №70, защото в Бразилия постоянно ходя в един бар, който се казва "Мексико 70". Там се събират всичките ми приятели. Знаете, че през 1970 г. в Мексико Бразилия става световен шампион. Това е причината да избера тази фланелка.
– Сам ли живееш в София или със семейството си?
– Слава Богу, семейството ми е тук, до мен. Без тях едва ли щях да издържа и да се чувствам добре. Ние сме голямо семейство, защото имам три деца. Със съпругата ми имаме дъщеря, която вече е на седем години. Другите ни две деца са момчета и са близнаци, които са на десет месеца. Това са хората, които ми дават сили да играя добре футбол.