2010-12-06 10:44:00
По света 19-годишни решават световни първенства, а у нас са вечни "таланти", категоричен е Христо Бонев
На Лаута Христо Бонев е всичко – легенда, почетен президент, спортен шеф и каквото още се сети човек. Бонев е душата на клуба, без Бонев Локомотив (Пд) няма да бъде същият. "7 дни спорт" даде думата на едно от най-големите имена в историята на футбола ни.
– Господин Бонев, есенният сезон в А група приключи. Каква е равносметката ви за футбола, който гледахме?
– Според мен имаше положително развитие. Получиха се резултати, които други години не е имало. Визирам най-вече загубите на Левски и ЦСКА. Това говори, че някакво колело вече се задвижва в българския футбол. И ако ръководството на БФС и съдийската комисия успеят да накарат реферите да свирят както трябва, напролет ще видим още по-хубави неща. Само че съдиите ще трябва да забравят кой отбор каква фланелка носи, кой им е собственик и президент, а да отсъждат това, което се случва.
– Йордан Лечков каза, че в А група е пълно с футболисти ментета. Вие какво мислите по този въпрос?
– Това си е мнение на Данчо Лечков. Аз изпитвам добри чувства към всеки спортист. Самото му желание да играе футбол говори за някакво качество в характера му. Дали един футболист е силен, или слаб, това го решават треньорите. Иначе няма смисъл да апелираме към децата да играят футбол.
– Сигурно е така. Само че доста хора от по-старото поколение във футбола казват, че сега младите нямат пламък в очите. Просто играят нещо си и толкова.
– За съжаление това е и научно доказуемо. В момента повечето от родителите на децата, желаещи да се занимават с футбол, ги насочват към компютрите. Пращат ги на курсове по чужди езици, за да придобият по-качествено образование. Това в никакъв случай не е лошо, но децата са осакатени откъм време за спортуване. Независимо дали става въпрос за футбол, или за нещо друго. Сами виждате, че на 18-19-годишна възраст ние обявяваме някого за талант. А това е прекалено късно. На тази възраст вече трябва да си завършен футболист. Футболисти на по 19 години имат решителни намеси на световните първенства по футбол. А при нас в същата възраст ги броим за обещаващи таланти, от които може да излезе нещо. И накрая се получава така, че нашето момче си остава на ниво "талант" за цял живот, без да му бъдат използвани качествата. Спира си развитието и толкова.
– Защо се получава така?
– Защото повечето от тях решават, че вече са завършени футболисти. И при първите трудности почват проблемите. Ще ви дам един пример – треньорът преценява да ги остави на резервната скамейка или да ги използва в даден мач. Вместо да гледат напред, те почват да се затормозяват психически. Смятат, че треньорът има нещо против тях. Почват да се сърдят, не тренират с амбиция… И накрая развитието им спира. А аз съм сигурен, че няма нормален треньор, който ще остави като резерва един 18-19-годишен футболист, ако е по-добър от конкурента му за поста.
– Сигурно е така. Не мислите ли обаче, че новото поколение разполага с прекалено много чалга и лукс?
– За съжаление е така. По наше време в Пловдив имаше един бар "Каменица", където много трудно можеше да влязат младежи. Случвало се е да отидем отборно там след някоя победа. Но такава чалгаджийница, такова пиене на алкохол от страна на футболистите никога преди не е имало. Ето това съсипва футбола ни! Има и друго – прекалено лесно почнаха да си изкарват парите от футбол. Да, по наше време и ние взимахме повече отколкото хората, които работеха във фабриките. Но в никакъв случай не може да се прави съпоставка с парите, които днес се изкарват във футбола. Ето това е другият голям проблем. Идва някое младо момче, забогатява бързо и си мисли, че вече е Рокфелер. Купува си луксозна лъскава кола и накрая спира да мисли за футболната си кариера.
– Само че веднага някой от тези ще ви репликира, че в България се влачат чужденци на кило и им изяждат местата.
– Има нещо вярно, но от една страна. Това важеше, преди да влезем в ЕС. Сега нали сме граждани на Европа, с равни права с всички от останалите страни в съюза? Според мен това, че собствениците на клубове се принуждават да привличат играчи от чужбина, говори за ниското ниво на футбола в България. В някои клубове сигурно се взимат чужденци на кило. В Локо (Пд) обаче г-н Динев води футболисти, които оставят следа във футбола ни. Този проблем с чужденците на кило го няма на Лаута! Нашият собственик има достатъчно приятели и връзки, в това число с много чуждестранни мениджъри, които го информират много точно за качествата на футболистите. И след консултация с мен и със съгласието на треньора се взимат такива чужденци, които вдигат класата на отбора. Мисля, че представянето ни през този сезон го показва най-добре, това са фактите.
– По-горе казахте, че Левски и ЦСКА почнаха да губят по-често и това е хубаво. Според вас има ли криза в двата отбора?
– Вижте, нито Левски, нито ЦСКА ме интересуват. Факт е обаче, че Левски отпадна от Лига Европа, и това говори, че изписаното в синьо по вестниците избледнява. Не знам какви са причините за случващото се в ЦСКА, но е пагубно за българския футбол клуб с такава история да изпадне в подобна безизходица. Това, което мога да ви кажа, е, че според мен класирането след края на есенния сезон не е съвсем реално. Точките са си точки, но след Литекс нашият отбор е най-добре комплектован, най-добре представящ се. Ще кажа направо – Локомотив (Пд) заслужаваше да излезе в зимна почивка като втори в класирането. Не само заради това, че играем силен футбол. Ние сме винаги с един повече от съперника, защото имаме публика, с каквато нито един друг отбор в България не може да се похвали.
– Венци Стефанов обаче твърди, че Литекс са съдийски отбор и затова са първи. Прав ли е?
– Той говори това, което чувства. Всичко му минава през сърцето, защото обича много Славия и българския футбол. Мнението му за Литекс аз не мога да го коментирам. Негово право е да казва това, което чувства.
– Всяка есен се чува клишето, че българският футбол трябвало да "направи пробив в Шампионската лига". Според вас възможно ли е това?
– В сегашната ситуация дори попадането в групите на този турнир е направо илюзорно. Това е все едно България да почне да произвежда космически кораби за превоз на туристи до Луната. Нека не се залъгваме къде сме всъщност.
– Добре, но за съседни страни като Турция и Гърция това не е проблем.
– Така е, но там държавата от години наред отделя внимание на футбола и спорта. Голямо внимание! При нас държавата си беше абдикирала от спорта. Турците и гърците ние ги научихме да играят футбол. А сега даже и Кипър ни бие с 4:1, при положение че именно българските треньори ги учеха как се спира и как се подава топката. Все пак има надежда – премиерът ни Бойко Борисов играе много добре тенис и футбол. Сигурен съм, че освен другите проблеми, които чакат да бъдат разрешени от правителството, държавата ще помогне на спорта и най-вече на футбола. Но не трябва да се чака само на държавата. Като начало всеки клуб трябва да направи от стадиона си място, където хората да идват със желание. Ето например нашият собственик хвърли доста средства за ремонт на съоръжението. Сигурно много хора са си казвали преди това – защо да ходим на мач в онази развалина? Намерението на г-н Динев е скоро стадионът ни да отговаря на всички изисквания на ФИФА и УЕФА.
– Заговори се, че спортният комплекс в парк Лаута ще бъде кръстен "Христо Бонев". Как бихте се чувствали, ако стадионът бъде кръстен на вас приживе?
– Останах крайно поласкан от инициативата на г-н Динев и феновете. И това показва, че всички, които обичат Локомотив, оценяват свършеното от мен и заслугите ми към клуба, с който съм свързан още от 9-годишна възраст. Това е голяма чест за мен. Няма нищо повече, което може да иска човек в този живот.
––
Оригинално заглавие на материала "Христо Бонев: Чалгата и алкохолът убиват футбола ни"