2014-10-25 13:00:00
"Тези изгониха семействата от трибуните". "Онези дрогираните кой знае какво ще направят". "Тия хулигани кой знае с кой ще се сбият пак". Такава е обществената представа за положението по трибуните на българските стадиони. Не, че в нея няма доза истина, но през годините тя бе хиперболизирана и изопачена до безкрай главно поради странични интереси от страна на институциите – футболната и охранителната, не без съдействието и на медиите. В резултат днес много родители си задават въпроса: "Как да заведа детето си на мач в България, та на стадиона е опасно?". Следващите редове под формата на наръчник са за тези, за които този въпрос не е просто поредното оправдание да останат вкъщи пред телевизора на салата и ракия, а действително искат, но се притесняват да заведат детето си на стадиона.
Притеснение: Ще го набият и ще му вземат шала
Реалността: Наскоро бях впечатлен от следния случай, на който станах свидетел в минутите преди вечното дерби – момче и момиче с шал на противниковия отбор, на възраст около 20-те, видимо неориентирани, се оказаха на сборния пункт на агитката на "врага". В резултат предизвикаха неколкосекунден смут, но единствено бяха помолени по най-бързия начин да напуснат мястото, като дори им беше посочен пътя, по който да стигнат до сектора, който търсеха. Така че притесненията, че ще набият детето ти и ще му вземат шала, са неоснователни. Голямата част от привържениците не биха посегнали на 4-, 5- или 6-годишно дете от другия отбор, защото осъзнават, че в същата ситуация може да се окаже тяхното дете, племенник или син на приятел. Да, никога не е изключена възможността някой кретен да налети да избива комплекси върху малчуганите, но тази възможност е значително по-малка около стадиона, отколкото из софийските улици, в кварталните градинки или в училищните дворове.
Притеснение: Ще гръмнат бомбичка
Реалността: Да, до известна степен това вече е основателно притеснение. В последните години се нагледахме на нескопосано хвърлени бомби сред трибуните или около хората на пистата. Но бомбичката може да е заплаха само за неосведомените или, разбира се, за тези, които съзнават опасността, но я приемат и въпреки това като застават на долните редове. Затова, ако те е страх от бомбичките, имаш няколко варианта. Отивате с детето в сектор А или сектор В, където тази опасност не съществува. Или отивате в Б или Г, но заставате на някой от най-горните 4-5 реда, встрани от ядрото на агитката. За незапознатите – ядрото на агитката на Левски в Сектор Б се събира в центъра на трибуната, в долната половина.
По-крайните фенове на ЦСКА се групират в долната половина на сектор Г, около входа за линейки. В тези зони обикновено ври и кипи, палят се факли и димки, често има сблъсъци с полицията. Ако сте с малко дете – избягвайте тези части от секторите и няма да има от какво да се притеснявате. И не на последно място – огледайте се и преценете хората около вас, за да се почувствате спокойни. Не забравяйте, че дори в сектор Б и сектор Г преобладават хората, които не са наркомани или с ментални отклонения, а са отишли да гледат мач, да подкрепят отбора си и да се забавляват, като пеят, скачат, скандират, страдат или се радват. Бъдете спокойни, момчетата, които ще видите в сектора, не желаят лошото на никого като вас и сина ви. Напротив, те са тези, които са отделят от свободното си време, за да разплакват легендите на отбора с признателни песни и знамена, за да организират подобаващо честване на клубния юбилей, за да създадат хубави спомени на детето ви.
Притеснение: Времето може да е лошо
Реалността: "Няма нищо по-хубаво от лошото време", нали така беше цитатът? Ще е студено? Облечете се добре. Ще вали? Вземи дъждобран или чадър, с който да криеш малкия. Мачовете, на които е валяло като из ведро, духало е силен вятър или теренът и трибуните са били заледени, обикновено оставят най-трайна следа в съзнанието на детето. Защо да го лишавате от тези хубави спомени? А и след време в компанията му ще стане въпрос за този мач и някой от приятелите му ще каже: "Моят баща не ме заведе тогава, защото времето беше лошо". Защо ти да не си готиният татко, който не пази синчето си от малко дъжд и вятър?
Притеснение: Футболът ни е слаб, какво да гледа?
Реалността: Нивото на футбола в България и в частност на Левски – ЦСКА наистина е ниско. Често има дербита, в които в продължение на 30 минути не се случва нищо интересно. За сметка на това агитките ни са на добро ниво. На децата със сигурност ще им хареса пеенето и скачането, ще останат впечатлени от цветните картони и знамената, ще помечтаят след време да държат една от онези светещи пръчки, които пушат и мигат.
Затова, ако и ти си ходил като малък на мачове, не лишавай детето си от тази емоция. Бъди сигурен, че детският поглед е различен и детето ти няма си спомня за лошите моменти. То няма да запомни сбиване между играчите или на трибуните, ще пропусне да чуе и някои попръжни по противниците. Но ще помни винаги песните и светлините, радостта от победата или болката от загубата, които е съпреживял с още няколко хиляди батковци.
Не лишавай детето си от тези спомени, заведи го на стадиона и се забавлявайте. Футболът все още може да носи приятни емоции, дори Левски и ЦСКА. Всъщност точно те го могат най-добре.
Стоян Генов/Новинар